Вече дни наред четем за военните нападения в Газа. Основната новина в нашата преса е колко са убитите – днес 200, утре 300, а на следващия ден ... ?! Но хората не са цифри!
Погубените човешки животи не са само на убитите, а на всички, които са изгубили близък човек и на всички онези, които с очите си са видели кървавата смърт на съседите си по улиците.
Когато четем за нападенията в Газа, това за нас са цифри: Колко военни оръжия, танкове..... колко са пострадалите не ни прави впечатление – прочитаме и захвърляме вестника- просто статистика, но човешките животи не са статистика!
Какви по-точно са военните нападения и ужaсът у жителите на Газа може да разберете от драматичните разкази, описани в следващите редове от очевидци и чуждестранни журналисти.
Откакто нападнаха Газа израелските сили по суша, море и въздух, местните хора, живеещи в претоварената крайбрежна ивица се натъкнаха на съдбовен въпрос: да избягаме от обстрела, или да се затворим в домовете си и да се надяваме да оцелеем?
Петчленното семейството на Ал Джaроу решило да излезе навън за обяд в неделя. Те напуснали дома си в квартал Шааф източно от Газа и заминали за дома на техни роднини на миля и половина от къщата им мислейки, че ще бъдат в безопасност. За известно време било така. Тогава започнала серия от експлозии. Бетонови отломки хвърчали във въздуха. Десет годишният Хасан ал-Джароу, бил ударен в главата. "Аз бях в къщата, с чичо ми, баща ми и дядо ми и аз видях как парче желязо лети", разказва той на медицинските сестри в болница Шифа в Газа . "Аз не знам какво стана след това". "Аз виждах навсякъде смърт" -казва 10 годишното момче. Дядото и бащата на Хасан също са били ранени. Техния 26-годишен съсед Хюсам Ал-Шурафа им помогнал да стигнат до болницата. Той споделя, че е видял достатъчно тежко ранени на улицата и иска да се върне в дома си, където се надява,че ще има шанс да оцелее или - "Предпочитам да умра с моето семейство в къщата ми", казва той.
Също както и останалите 1,5 милиона жители в Газа, Шурафa е в капан вътре в собствения си град и не може да отиде никъде. Казва, че животът е станал все по -непоносим през последните години, много кръв има наоколо - "Аз виждам смъртта навсякъде", споделя Шурафа. "Ако това не са израелци, това са Хамас и Фатах- все едно."
Израелската офанзива се разраства все повече. Израелските военни продължават да забраняват чужди журналисти да влизат в Газа и е трудно да се разберат условията там. Но докладите на палестински журналисти и други очевидци описват сцените на нарастващата паника сред хората. Обикновените хора са объркани и търсят убежище. Електричеството прекъсва често, все повече се усеща недостигът на храна. Някои хора рискуват, излизайки от домовете си и така само се сблъскват с още повече неприятности.
Чуйте разказа на Дияя Абу Амрау за неблагоразумието му да излезе в неделя следобед: „Карах внимателно към пазара близо до Газа, за да търся храна за семейството си". Неговият път обаче бил блокиран, когато снаряд изрязва един кратер в съседна улица. "Аз скочих от колата и избягах зад стената да се скрия", продължава двадесет и две годишното момче.
След като се вдига праха, Амрау вместо да отиде до болницата в Шифа, за да превържат раните му решава да се върне в къщи и да не излиза, докато не свършат военните действия. Момчето споделя, че семейството му от девет години живее в близост до джамията в Хамас и предполага, че скоро и тя ще бъде обстреляна от израелски военни. Той и семейството му обаче не знаят къде другаде да отидат. "Да, аз съм притеснен", казва той. "Но ние имаме свещи и радио. Това е достатъчно."
Отделенията и стаите на болницата в Шифа са пълни с ранени. Мнозина се оплакват, че линейки е трудно да се намерят и са рискували допълнително само за да получат медицинско лечение. Понякога тока прекъсва и болницата потъва в мрак.
Моргата също е пълна. Спасителни служби настилат телата на загиналите върху дървени пейки и маси. Мъка и ужас... Роднини се местят от труп на труп да видят дали биха могли да идентифицират липсващите членове на семейството си.
Под един чаршаф в моргата е тялото на 17-годишно момиче все още облечено с черен шал на главата, идентифицирано от роднините, като Джехад Ахмед. Те разказват, че семейството й избягалo от шума на артилерийския огън и потърсило подслон в бежански лагер до Джабалия в Северна Газа, но след това се сблъскало с бомбардиране от друга посока. Джехад била с тежка рана на главата. Когато майка й, пристигнала по-късно в болницата, роднините не са имали сърце да й кажат, че детето й е умряо. "Дъщеря ми, о, Боже, боже мой!" викала майката, докато я намери.
Ахмед Мутаир на 21 години и брат му излезли навън в квартал Ал-Есрaa, северно от Газа Сити в неделя следобед. Той бил прострелян в гърдите от снайперист, разказват брат му и съседът им. Те извикали бърза помощ, но никой не дошъл. Завели Ахмед в болницата, където претърпял операция. "Моят брат, той е наред, нали?", ридае Хасан Мутаир, облечен с подгизнали в кръв кремави чорапи, защото е загубил обувките си в хаоса....
Погубените човешки животи не са само на убитите, а на всички, които са изгубили близък човек и на всички онези, които с очите си са видели кървавата смърт на съседите си по улиците.
Когато четем за нападенията в Газа, това за нас са цифри: Колко военни оръжия, танкове..... колко са пострадалите не ни прави впечатление – прочитаме и захвърляме вестника- просто статистика, но човешките животи не са статистика!
Какви по-точно са военните нападения и ужaсът у жителите на Газа може да разберете от драматичните разкази, описани в следващите редове от очевидци и чуждестранни журналисти.
Откакто нападнаха Газа израелските сили по суша, море и въздух, местните хора, живеещи в претоварената крайбрежна ивица се натъкнаха на съдбовен въпрос: да избягаме от обстрела, или да се затворим в домовете си и да се надяваме да оцелеем?
Петчленното семейството на Ал Джaроу решило да излезе навън за обяд в неделя. Те напуснали дома си в квартал Шааф източно от Газа и заминали за дома на техни роднини на миля и половина от къщата им мислейки, че ще бъдат в безопасност. За известно време било така. Тогава започнала серия от експлозии. Бетонови отломки хвърчали във въздуха. Десет годишният Хасан ал-Джароу, бил ударен в главата. "Аз бях в къщата, с чичо ми, баща ми и дядо ми и аз видях как парче желязо лети", разказва той на медицинските сестри в болница Шифа в Газа . "Аз не знам какво стана след това". "Аз виждах навсякъде смърт" -казва 10 годишното момче. Дядото и бащата на Хасан също са били ранени. Техния 26-годишен съсед Хюсам Ал-Шурафа им помогнал да стигнат до болницата. Той споделя, че е видял достатъчно тежко ранени на улицата и иска да се върне в дома си, където се надява,че ще има шанс да оцелее или - "Предпочитам да умра с моето семейство в къщата ми", казва той.
Също както и останалите 1,5 милиона жители в Газа, Шурафa е в капан вътре в собствения си град и не може да отиде никъде. Казва, че животът е станал все по -непоносим през последните години, много кръв има наоколо - "Аз виждам смъртта навсякъде", споделя Шурафа. "Ако това не са израелци, това са Хамас и Фатах- все едно."
Израелската офанзива се разраства все повече. Израелските военни продължават да забраняват чужди журналисти да влизат в Газа и е трудно да се разберат условията там. Но докладите на палестински журналисти и други очевидци описват сцените на нарастващата паника сред хората. Обикновените хора са объркани и търсят убежище. Електричеството прекъсва често, все повече се усеща недостигът на храна. Някои хора рискуват, излизайки от домовете си и така само се сблъскват с още повече неприятности.
Чуйте разказа на Дияя Абу Амрау за неблагоразумието му да излезе в неделя следобед: „Карах внимателно към пазара близо до Газа, за да търся храна за семейството си". Неговият път обаче бил блокиран, когато снаряд изрязва един кратер в съседна улица. "Аз скочих от колата и избягах зад стената да се скрия", продължава двадесет и две годишното момче.
След като се вдига праха, Амрау вместо да отиде до болницата в Шифа, за да превържат раните му решава да се върне в къщи и да не излиза, докато не свършат военните действия. Момчето споделя, че семейството му от девет години живее в близост до джамията в Хамас и предполага, че скоро и тя ще бъде обстреляна от израелски военни. Той и семейството му обаче не знаят къде другаде да отидат. "Да, аз съм притеснен", казва той. "Но ние имаме свещи и радио. Това е достатъчно."
Отделенията и стаите на болницата в Шифа са пълни с ранени. Мнозина се оплакват, че линейки е трудно да се намерят и са рискували допълнително само за да получат медицинско лечение. Понякога тока прекъсва и болницата потъва в мрак.
Моргата също е пълна. Спасителни служби настилат телата на загиналите върху дървени пейки и маси. Мъка и ужас... Роднини се местят от труп на труп да видят дали биха могли да идентифицират липсващите членове на семейството си.
Под един чаршаф в моргата е тялото на 17-годишно момиче все още облечено с черен шал на главата, идентифицирано от роднините, като Джехад Ахмед. Те разказват, че семейството й избягалo от шума на артилерийския огън и потърсило подслон в бежански лагер до Джабалия в Северна Газа, но след това се сблъскало с бомбардиране от друга посока. Джехад била с тежка рана на главата. Когато майка й, пристигнала по-късно в болницата, роднините не са имали сърце да й кажат, че детето й е умряо. "Дъщеря ми, о, Боже, боже мой!" викала майката, докато я намери.
Ахмед Мутаир на 21 години и брат му излезли навън в квартал Ал-Есрaa, северно от Газа Сити в неделя следобед. Той бил прострелян в гърдите от снайперист, разказват брат му и съседът им. Те извикали бърза помощ, но никой не дошъл. Завели Ахмед в болницата, където претърпял операция. "Моят брат, той е наред, нали?", ридае Хасан Мутаир, облечен с подгизнали в кръв кремави чорапи, защото е загубил обувките си в хаоса....
