Трима транспортни министри изпращат общо писмо до Европейската комисия за подкрепа на проекта за интернет в един от най-слабо развитите райони на Европа - Северните Балкани.
Министрите на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България, Румъния и Сърбия апелират за подкрепа на проекта за трансгранична инфраструктура за достъп до интернет. Това е причината заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов да е в Букурещ, за да бъде финализирано оформянето на документа.
Тримата министри - Ивайло Московски, Делиа Попеску и Расим Ляич, както и председателят на Държавата агенция "Електронно управление" Росен Желязков, се обръщат към Европейската комисия. Те настояват за съдействие от Екипа за управление на проекта за определяне на финансовите източници за развитието на широколентовия достъп до интернет.
Северните Балкани са гореща зона за миграцията по пътя към западноевропейските страни. Трите държави имат сходни проблеми в контрола на границите. Той се изразява в свързаността на камерите за наблюдение и обменът на информация между граничните власти. В тази връзка проектът може да има стратегически ползи за Европа и да допринесе за значително засилване на контрола на ситуацията с бежанците и нелегалната миграция, посочват министрите.
Ползите от проекта включват не само засилване на трансграничното сътрудничество между публичните институции в областта на администрацията, сигурността, образованието, културата, но и за създаване на по-добра среда за партньорство между бизнеса на държавите в областта на екологията в Дунавския регион, транспорта, туризма, телемедицината и други.
В писмото се посочва още, че достъпът до свръхбърз интернет от ново поколение е решаващ за интелигентното развитие на местните икономики.
България, Румъния и Сърбия обединиха усилията си за тристранно споразумение за създаване на трансгранична широколентова инфраструктура още през 2013 г.
Инициативата бе на българското Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За последните три години тя бе обсъждана при срещи между премиерите на държавите, както и между представители на трите държави с Европейската комисия, Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Бизнес моделът на инициативата следва логиката на вече реализираните проекти за бърз интернет в България и Румъния, финансирани от техните национални оперативни програми със средства от Европейския регионален фонд за развитие.
България успешно реализира проект за бърз интернет в селските райони на стойност близо 20 милиона евро и планира следваща фаза до 2020 г. Румъния завърши проект за 70 милиона евро и също има планове за продължение. Сърбия е планирала да постигне целите на Дигиталния дневен ред на Европа.
