Преди 6000 години, обширната пустиня Сахара е била покрита с пасища, напоявани от проливни дъждове, но рязка промяна в климатичните модели превърнала зеленият район в една от най-сухите части на планетата. Изследовател от Тексаския университет A&M се опитва да установи какво е предизвикало климатичната трансформация. Откритията му биха могли да подобрят времевите прогнози по света.

Робърт Корти – професор в катедрата по атмосферни науки и колегата му Уилям Бууз от Йейлския университет разгледали моделите на валежите по време на холоцена и ги сравнили с днешните движения на вътрешнотропическата зона на конвергенция – обширен регион с интензивни тропически валежи. С помощта на компютърни модели, те открили връзка с моделите на валежите от преди няколко хиляди години.

“Изследването ни помогна да разберем защо поясите най-проливни дъждове се намират там където се намират. Те са свързани със случващото се в други части на света, чрез циркулацията на Хадли, но не бихме могли да прогнозираме пряко евентуални промени в други части по света, защото веригата от събития е изключително сложна. Това обаче е крачка напред в правилната посока. ”

Циркулацията на Хадли е тропическа атмосферна циркулация в близост до екватора. Тя е свързана със субтропичните пасати и тропическите валежни пояси и влияе върху позицията на силните бури и ураганите. Когато се спусне към суптропиците, може да предизвика пустинни условия. Голяма част от сухите райони на Земята се намират в области, над които се наблюдава циркулация на Хадли.

“Знаем, че преди 6000 години, днешната пустиня Сахара е била дъждовно място. Бе истинска мистерия да разберем как тропическия валежен пояс се изместил толкова далече на север от екватора. Откритията ни сочат, че миграцията на дъждове е възможна в дадена част от земного кълбо без дори поясът да се мести другаде ”, казва Корти.

Откритията им може би ще помогнат за прогнозиране на промените във валежните модели при наличието на феномените Ел Ниньо и Ла Ниня.