За пръв път ми е. До сега никога не съм ходила в Гърция и разбира се съм любопитна.Тръгването беше малко странно - два часа преди това разбрахме, че ще пътуваме за Гърция, но няма нужда от кой знае какви приготовления - само малко багаж, разбира се един по-официален тоалет за новогодишната нощ, очакване за приключение и ето ни вече на път. Пълно спокойствие на границата - горе долу за около двадесетина минути сме вече от другата страна и започваме да се оглеждаме. Да, действително се усеща голяма разлика - селата са различни, къщите са много по спретнати, растителността е различна, което е съвсем странно според мен защото само една гранична бразда дели тези райони - от нашата страна си е нашата позната растителност, а от другата по-различни дървета, почти веднага почват маслините и кипарисите - явно това е въпрос на предпочитание какво да се отглежда, а не въпрос на климат. Надписи на български се виждат тук там по пътя, че се продава земя и това е.Чакаме с нетърпение да видим Тесалоники /Солун/, а през това време екскурзовода ни разказва разни интересни неща за историята на района, как гърците посрещат нова година и за това, че маслината дава плодове през година и не става за ядене като се откъсне от дървото. Два часа по-късно влизаме в Тесалоники. Обяд е и разбира се ни очаква задръстване, необходимо е известно време докато се придвижим до хотелите, повечето от които се намират в центъра. Градът е забързан в своя предпразничен ритъм, но спокоен. Оставяме настрани всякакви притеснения свързани с безредиците за които толкова слушахме по телевизията преди да тръгнем - всичко изглежда съвсем нормално. Следва настаняване в хотела - много приятен хотел с всички необходими удобства, малко далече от центъра, но за това пък ще видим повече неща от града докато се разхождаме пеша. Сега вече искам да ви разкажа за града - голям град, прашен, по-различен от нашите градове - то няма и как да не е различен защото е морски град и това си личи като се загледаш в сградите - ниско строителство, рядко са по-високите постройки, но за всички постройки са характерни големите тераси - цялата сграда е опасана с тераси. Климатици тук там, но големи тераси навсякъде. Тесни улички, палми и много мотоциклетисти които щъкат между колите. Това са само първите ми впечатления....
На следващата сутрин ни разходиха с автобуса - първо спряхме да разгледаме стария град, където къщите приличат много на старите български къщи в Пловдив с издаден втори етаж и това явно не е характерно само за България, а е нещо което е било модерно за определен период на строителство на Балканите. Висока стена,

съвсем запазена опасва стария град и стига до една от двете известни кули на града, от където се открива чудесна гледка - надолу се е разстлал целия град, а в далечината се вижда Егейско море.

Времето е слънчево, макар и студено - един градус по Целзии, навсякъде има туристи, говорещи предимно на български и румънски, множество кафета подканят гостите да отдъхнат от разходката. Е, разходихме се и слизаме надолу към центъра за да разгледаме църквата Свети Димитър - тя е действаща църква, изключително красива и много добре поддържана, пълна с туристи и гърци.

Има много добре запазено подземие, свидетелство за това колко е стар този град. Впрочем докато се разхождахме из града, въпреки модерните сгради и множеството добре подредени и препълнени магазини с примамливи витрини градът постоянно ни напомняше за своята възраст по най-различни начини било с арки, ротонди и т.н. останали от различни завоеватели. След още малко напътствия за интересни места най-накрая ни оставят в центъра за да продължим разходката си сами, въоръжени с карта. Първото нещо което правим е за влезем в закусвалнята, до която току що ни е оставил рейса и да се подкрепим преди предстоящата разходка тъй като вече е време за хапване, а е излишно да ви обяснявам как примамливо изглеждаха на витрината баничките.Това разбира се е груба грешка от наша страна тъй като примамливите витрини със всякакви лакомства едва сега започват ..............След като се поразходихме известно време и позяпахме по магазините тръгнахме по булевард Аристотел, което е самият център на града и ни извежда до крайбрежната улица. Очаква ни изненада - крайбрежната улица граничи с морето без какъвто и да е парапет! Има стълбички които те водят надолу до самото море - толкова кристално и чисто, че спокойно се вижда дъното при дълбочина поне 3-4 метра. Доста духа откъм морето , но въпреки това е доста оживено. Има много туристи и гърци, които се разхождат. От едната страна на крайбрежната улица е Егейско море, а от другата е пълно с магазини, заведения и много млади хора. В Тесалоники/Солун/ има много студенти и това прави града много жив. По улиците могат да се видят много модерно облечени момичета и момчета. Малко по -късно през деня докато се разхождахме станахме свидетели на още нещо любопитно - пред заведенията, на улицата изваждаха специални съдове пълни с жерава и нареждаха върху тях различни месца, лееше се вино и постепенно започваха да се оформят различни групи в зависимост от музиката която звучеше, да си танцуват и да си пеят, все пак беше 31 декември. Някъде звучеше типичната гръцка музика, а другаде звучеше например Sex bomb на Том Джонс. Явно тумбите си имаха свои места и си слушаха определени парчета. Не липсваха обаче и надписи по улиците и плакати, които напомняха че само в момента е примирие и веднага след празниците протестите на младите хора на Гърция ще продължат.
Едномилионен град - всякакво разнообразие! Не липсваха и цигани на центъра, които продаваха захарен памук и разни други подобни неща като по нашите панаири. На доста места имаше негри, които предлагаха на центъра или в заведенията филми.Това разбира се са приратски копия и те го правят прикрито, обикалят за да предлагат новогодишни картички или разни други дребни неща, но като ги попиташ за филми и веднага свалят раницата от гърба и ти предлагат пълния репертоар....
Така неусетно стана време да се прибираме в хотела за да се подготвим за новогодишната вечеря. Приготвяме се и слизаме във фоаето на хотела - чакаме да бъдем настанети на една от масите подредени за по дванадесет човека в ресторанта. Организацията е добра, бързо ни настаняват. Яденето е без никакви забележки - гръцката кухня е много по вкуса на българина. Общо взето впечетлението от цялата новогодишна нощ щеще да бъде доста по-приятно ако не беше оркестърът в ресторанта - една певица и трима младежи, предполагам студенти, които изобщо не свирят добре............Певицата направи доста усилия за да заинтригува публиката, но публиката предимно българска и румънска я следеше с нещо като насмешка и очакваше по-различна музика, обаче - това е! Няколко гръцки двойки се опитаха да изнесат програмата на ресторанта на своите плещи, но общо взето никой не танцува. Най - официално са облечени българките на които предполагам им беше доста студено, тъй като залата имаше доста сериозна вентилация. И така дочакахме 24 часа и всички си казахме наздраве. Българската група предвидливо даде един диск с музика на музикантите и за облекчение на цялата зала зазвучава Дунавско хоро. Всички гости наскачаха и ресторанта за минути се напълни с танцуващи хора и българи и румънци и гърци! Аз поне си правя такъв извод че и на гърците им харесва нашата музика и едвам изтърпяха тяхната :)))
Вече е първи януари 2009г. Поспиваме си хубаво сутринта, но сме решили да се разхождаме целия ден и да видим още някои забележителности на града които вчера не сме успели. Вземаме такси от хотела и слизаме в центъра. Разбира се всички магазини са затворени, но за това пък има много какво да се види още. Все пак работят и повечето заведения. Лъскави капанчета предлагат на туристите да седнат на масичките отвън, пред заведението, където има кипри масички под навесите и високи газови печки които пазят посетителите от морския бриз - наистина е доста уютно, а все пак си от вън. Така неусетно минава и този ден. Прибираме се по някое време в хотела. За наша радост във фоаето има интернет, макар и много бавен, но тук май е така. Предишния ден наблюдавахме антените върху блоковете - май тези хора гледат предимно ефирна телевизия. По улиците има дървени стълбове и кабели само за ток, обаче и под земята нямат за интернет, е, тук са по изостанали от нас :))
Вече сме готови да се сбогуваме с Тесалоники. Рейса ни чака да натоварим багажа си. Още няколко часа път и сме си в къщи. Довиждане Гърция. Сега искаме да те видим и през лятото. Добре, че сме в Европейския съюз и толкова лесно се минава границата. До скоро :) Още снимки: slide