Повече пари за сигурност, здравеопазване и образование заложиха депутатите в бюджет 2017, приемайки го окончателно. Минималният размер на държавния дълг към края на 2017 г. няма да може да надвишава 23.9 млрд. лева.
Максималният размер на нов държавен дълг, който може да бъде поет по реда на закона, е 1.2 млрд. лева.
Депутатите гласуваха възможността в рамките на текущата бюджетна годинаМинистерският съвет да проведе преговори и да сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем в размер на 200 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на ЕС за периода 2014-2020 година.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2017 година ще бъде 4.5 млрд. лева. Депутатите решиха средномесечният доход по Закона за семейните помощи за деца за 2017 г. да е 400 лева. Народните избраници решиха размерът на еднократната помощ при бременност за 2017 г. да е 150 лв.
Народното събрание гласува размерът на еднократната помощ при раждане на живо първо дете да бъде 250 лв., за второ - 600 лв., за трето - 300 лв., а за всяко следващо 200 лв.
Парламентът реши размерът за отглеждане на дете от майка (осиновителка)студентка, учаща в редовна форма на обучение да бъде 2880 лв. Гласувано беше на безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии да се изплаща обезщетение в размер също на 340 лева.
Очакванията за реалния растеж на БВП са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2,7 на сто.
Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите. Средносрочната перспектива е обвързана със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки от пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година.
Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1,4%, 1% и 0,5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.
Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2017-2019 г. се движат в границите между 38,4% и 37,7% от БВП. Тенденцията за лек спад през годините, при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г., е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 година.
Общите разходи по КФП (консолидирана фискална програма) в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,8% от БВП през 2017 г. до 38,2% от БВП през 2019 година.
Основна цел през периода 2017-2019 г. е провеждането на данъчна политика, насочена към повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика. Следва се политика на запазване на ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци.
Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 г.
