Заради студа ли, или мрачното време, заради цените ли, не знам, но в края на Октомври започват усилено да вървят всякакви реклами с усмихнати девойки на пусти тропически плажове.
Решихме се на двуседмична почивка в Доминиканската република и след 2-3 седмици ровене из нета направихме резервации за две седмици по-късно. Все пак в последният момент цените са най-добри, а за Доминиканската република е важно хотела да е поне 4+ звезди.
Имах малко притеснения, с 3 годишно хлапе трудно се излиза на глава, а и 4 месечно бебе си има своите макар и минимални изисквания, но опаковах на бързо 3 броя различни слингове(торба за да се носи бебето отпред) и 1 брой количка, всички налични летни дрехи и разбира се кофички, лопатки, плувки и т.н. и в 4 сутринта бяхме първи на чек-ин-га на летището. Самолетът излетя в 6 сутринта, а в 11 вече виждахме сламеният покрив на летището в Пунта Кана.
Летището на Пунта Кана не е никак малко, но това не му пречи да изглежда като сламена колиба с покрива си от палмови листа. Самолетът буквално паркира пред входа и веднага бяхме посрещнати от група местни музиканти. Момичета в цветни рокли застанали на пътя на тълпата се снимаха с всички туристи. Снимката можеш да закупиш на връщане срещу 10 канадски долара.
От летището трябваше да вземем автобус до хотела, който е на около час път. В автобуса ни дадоха да попълним регистрациите за хотела и ни сложиха гривнички показващи статуса ни в хотела - стандартен пакет ол инклузив. После ни напомниха да не пием вода от чешмата и ни увериха че в кухнята и за напитките се използва филтрирана вода.
На туристите които посещават Доминиканската република за първи път може да им се стори страшен контраста между огромните рекламни табла със снимки на щастливи двойки блажено излегнали се по белият пясък и месното население потънало в сивото си ежедневие. Ако стоите по напред в автобуса, може да ви направи впечатление как по немаркираното шосе се движат в 4-5 ленти разновидни превозни средства, подминават се без никакъв ред и комуникират само с натискане на клаксона. По пътищата на Доминиканската република предимство има този който съумее да мине пръв. Това може би е основната причина поради която наемането на коли от туристите не е разпространено в тази държава.
Пристигнахме в хотела към обяд и стаята ни не беше готова, затова оставихме багажа във фоайето и отидохме да обядваме. Ресторантите са на принципа на шведската маса, изобилие от храна, всякакви примамливи салати и десерти. Сервитьори минават и предлагат вино или други напитки, събират празните чинии и се закачат с децата. Храната е разнообразна и вкусна, но сме предупредени да внимаваме какво ядем и да избягваме храни които не си личи какво съдържат.
Стаята беше добра, в никакъв случай не бих и дала 5-те звезди от рекламата, но определено прилична, с две двойни легла, едно единично (диван пригоден за легло) за детето и кошара за бебето. Починахме си малко и излязохме да разгледаме комплекса от около 45 вили.
Плажа на Пунта Кана е един от най-хубавите в Доминиканскат република. Ситен бял пясък, сянка от кокосови палми... Рифа на около 200-300 метра навътре в морето спира силните морски течения и вълните не са особено големи. За съжаление липсват всякакви мидички, рачета и подобни съкровища за децата по плажа, за това пък предприемчиви търговци по цял ден обикалят насам натам и изкушават мързеливите туристи с най-различна стока, от сламени шапки до картини и дърворезба, от огромни раковини и накити до пури и ром. Търговците определят цената според човека и настроението и пазаренето е задължително. Цените обикновено могат да бъдат свалени наполовина или дори до една трета.
Плажната ивица свързва хотелите по целият курорт, затова всички туристи са задължени да носят лентичка с името на хотела през цялото време.
Основна атракция са сватбите на плажа, които могат да се наблюдават всеки ден. За по малко от час на пясъка се издигат различни приспособления за целта и се украсяват богато с цветя и панделки.
Фотографи сноват насам натам и предлагат различни услуги. Често с тях има маймунка или игуани, цветни папагали или хора от театралната трупа с екзотични костюми.
Морето е топло, а температурата на въздуха е около 24-25 градуса, но се усеща по скоро към 30. Облаците са чудесно нещо, дори когато носят дъжд. А дъждът е топъл и не трае повече от 5-10 минути.
Хотелските комплекси са огромни, трудно ми е да си представя каква невероятна организация трябва за да се поддържа такова огромно нещо. След хаоса по пътя към хотела, ми е трудно да допусна че доминиканците са способни на някакъв ред и въпреки всичко, тревата е винаги перфектно изкосена, храстите подрязани, а навсякъде е чисто и подредено. Камериерките очакват бакшиш всяка сутрин, но долар два са достатъчни. Бакшиши се приемат навсякъде и целият персонал много се старае да си припечели нещо отгоре. Една сутрин по пътя ни за ресторанта видяхме как един от местните се покатери на кокосова палма висока колкото 4 етажен блок и започна небрежно да пуска кокосови орехи по сламеният покрив на малко магазинче долу. Като ни забеляза че го наблюдаваме бързо заслиза надолу и се уредихме с два пресни кокосови ореха отворени на място срещу скромната сума от два долара.
Освен трите основни ресторанта в хотела имаше и 8 тематични ресторанта: италиански, френски, японски, мексикански, бразилски, рибен, скара и средиземноморски. За двуседмичният си престой посетихме 6 от тях, като за всеки се изисква предварителна резервация и официално облекло. Обслужването е повече от перфектно, а храната много добра.
Хотела предлага детска градина за деца над 4 годишна възраст от 9 до 5 всеки ден, но програмата е доста бедна. Извън детската градина за децата има организирано само една детска дискотека за половин час след вечерята, което ми се стори абсолютно недостатъчно. Затова пък целият хотел е достъпен с количка и е подсигурен за децата. Детските басейни са оградени, а другите имат плитки места където децата могат да играят. Водата в басейните е топла и приятна.
До плажа имаше 3 снек бара, където имаше храна през целият ден, но за съжаление нямаше сладолед което бе крайно неприемливо за моето хлапе, което е готово да мрънка до последно за малко "йозов сладолеТ"
Почивката свърши преди да се усетим и разбира се като всяка почивка ни се видя крайно недостатъчна. Слънчевите дни на плажа ще ми липсват през дългата зима която се вихри с пълна сила в Торонто. Децата също не са доволни че се прибрахме. На бебето определено му хареса да бъде разнасяно в слинга по цял ден и да зяпа цветният свят наоколо, а каката ще продължи да пита за морето и басейна, за децата и пясъка, за динята и сладоледа в ресторанта до следващата година..
Решихме се на двуседмична почивка в Доминиканската република и след 2-3 седмици ровене из нета направихме резервации за две седмици по-късно. Все пак в последният момент цените са най-добри, а за Доминиканската република е важно хотела да е поне 4+ звезди.
Имах малко притеснения, с 3 годишно хлапе трудно се излиза на глава, а и 4 месечно бебе си има своите макар и минимални изисквания, но опаковах на бързо 3 броя различни слингове(торба за да се носи бебето отпред) и 1 брой количка, всички налични летни дрехи и разбира се кофички, лопатки, плувки и т.н. и в 4 сутринта бяхме първи на чек-ин-га на летището. Самолетът излетя в 6 сутринта, а в 11 вече виждахме сламеният покрив на летището в Пунта Кана.
Летището на Пунта Кана не е никак малко, но това не му пречи да изглежда като сламена колиба с покрива си от палмови листа. Самолетът буквално паркира пред входа и веднага бяхме посрещнати от група местни музиканти. Момичета в цветни рокли застанали на пътя на тълпата се снимаха с всички туристи. Снимката можеш да закупиш на връщане срещу 10 канадски долара.
От летището трябваше да вземем автобус до хотела, който е на около час път. В автобуса ни дадоха да попълним регистрациите за хотела и ни сложиха гривнички показващи статуса ни в хотела - стандартен пакет ол инклузив. После ни напомниха да не пием вода от чешмата и ни увериха че в кухнята и за напитките се използва филтрирана вода.
На туристите които посещават Доминиканската република за първи път може да им се стори страшен контраста между огромните рекламни табла със снимки на щастливи двойки блажено излегнали се по белият пясък и месното население потънало в сивото си ежедневие. Ако стоите по напред в автобуса, може да ви направи впечатление как по немаркираното шосе се движат в 4-5 ленти разновидни превозни средства, подминават се без никакъв ред и комуникират само с натискане на клаксона. По пътищата на Доминиканската република предимство има този който съумее да мине пръв. Това може би е основната причина поради която наемането на коли от туристите не е разпространено в тази държава.
Пристигнахме в хотела към обяд и стаята ни не беше готова, затова оставихме багажа във фоайето и отидохме да обядваме. Ресторантите са на принципа на шведската маса, изобилие от храна, всякакви примамливи салати и десерти. Сервитьори минават и предлагат вино или други напитки, събират празните чинии и се закачат с децата. Храната е разнообразна и вкусна, но сме предупредени да внимаваме какво ядем и да избягваме храни които не си личи какво съдържат.
Стаята беше добра, в никакъв случай не бих и дала 5-те звезди от рекламата, но определено прилична, с две двойни легла, едно единично (диван пригоден за легло) за детето и кошара за бебето. Починахме си малко и излязохме да разгледаме комплекса от около 45 вили.
Плажа на Пунта Кана е един от най-хубавите в Доминиканскат република. Ситен бял пясък, сянка от кокосови палми... Рифа на около 200-300 метра навътре в морето спира силните морски течения и вълните не са особено големи. За съжаление липсват всякакви мидички, рачета и подобни съкровища за децата по плажа, за това пък предприемчиви търговци по цял ден обикалят насам натам и изкушават мързеливите туристи с най-различна стока, от сламени шапки до картини и дърворезба, от огромни раковини и накити до пури и ром. Търговците определят цената според човека и настроението и пазаренето е задължително. Цените обикновено могат да бъдат свалени наполовина или дори до една трета.
Плажната ивица свързва хотелите по целият курорт, затова всички туристи са задължени да носят лентичка с името на хотела през цялото време.
Основна атракция са сватбите на плажа, които могат да се наблюдават всеки ден. За по малко от час на пясъка се издигат различни приспособления за целта и се украсяват богато с цветя и панделки.
Фотографи сноват насам натам и предлагат различни услуги. Често с тях има маймунка или игуани, цветни папагали или хора от театралната трупа с екзотични костюми.
Морето е топло, а температурата на въздуха е около 24-25 градуса, но се усеща по скоро към 30. Облаците са чудесно нещо, дори когато носят дъжд. А дъждът е топъл и не трае повече от 5-10 минути.
Хотелските комплекси са огромни, трудно ми е да си представя каква невероятна организация трябва за да се поддържа такова огромно нещо. След хаоса по пътя към хотела, ми е трудно да допусна че доминиканците са способни на някакъв ред и въпреки всичко, тревата е винаги перфектно изкосена, храстите подрязани, а навсякъде е чисто и подредено. Камериерките очакват бакшиш всяка сутрин, но долар два са достатъчни. Бакшиши се приемат навсякъде и целият персонал много се старае да си припечели нещо отгоре. Една сутрин по пътя ни за ресторанта видяхме как един от местните се покатери на кокосова палма висока колкото 4 етажен блок и започна небрежно да пуска кокосови орехи по сламеният покрив на малко магазинче долу. Като ни забеляза че го наблюдаваме бързо заслиза надолу и се уредихме с два пресни кокосови ореха отворени на място срещу скромната сума от два долара.
Освен трите основни ресторанта в хотела имаше и 8 тематични ресторанта: италиански, френски, японски, мексикански, бразилски, рибен, скара и средиземноморски. За двуседмичният си престой посетихме 6 от тях, като за всеки се изисква предварителна резервация и официално облекло. Обслужването е повече от перфектно, а храната много добра.
Хотела предлага детска градина за деца над 4 годишна възраст от 9 до 5 всеки ден, но програмата е доста бедна. Извън детската градина за децата има организирано само една детска дискотека за половин час след вечерята, което ми се стори абсолютно недостатъчно. Затова пък целият хотел е достъпен с количка и е подсигурен за децата. Детските басейни са оградени, а другите имат плитки места където децата могат да играят. Водата в басейните е топла и приятна.
До плажа имаше 3 снек бара, където имаше храна през целият ден, но за съжаление нямаше сладолед което бе крайно неприемливо за моето хлапе, което е готово да мрънка до последно за малко "йозов сладолеТ"
Почивката свърши преди да се усетим и разбира се като всяка почивка ни се видя крайно недостатъчна. Слънчевите дни на плажа ще ми липсват през дългата зима която се вихри с пълна сила в Торонто. Децата също не са доволни че се прибрахме. На бебето определено му хареса да бъде разнасяно в слинга по цял ден и да зяпа цветният свят наоколо, а каката ще продължи да пита за морето и басейна, за децата и пясъка, за динята и сладоледа в ресторанта до следващата година..
Източник: Haskovo.NET
