Картографиращият спектрометър (М3) на космическият апарат "Чандраян 1" откри железни минерали на лунната повърхност, съобщи сайтът rttnews, позовавайки се на съобщение на НАСА.
Спектрометърът изпрати на земята снимки на Ориенталския басейн, които свидетелстват за изобилие на железни минерали като пироксен. С различни дължини на вълните на светлината инструментът на НАСА разкри също за първи път промени в скалния и минерален състав.
Данните са събрани от орбита на височина 100 км. Те дават за първи път възможност на специалистите на изследват лунната минералогия с висока спектрална резолюция.
Спектрометърът, създаден от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена, е един от двата инструмента на НАСА на "Чандраян 1". Сред тях има и един български - лазерен радар. Пет инструмента са индийски, 3 - на Европейската космическа агенция.
Първият индийски безпилотен космически кораб бе изстрелян на 22 октомври. Предвидено е "Чандраян-1" да изследва две години Луната.
Спектрометърът изпрати на земята снимки на Ориенталския басейн, които свидетелстват за изобилие на железни минерали като пироксен. С различни дължини на вълните на светлината инструментът на НАСА разкри също за първи път промени в скалния и минерален състав.
Данните са събрани от орбита на височина 100 км. Те дават за първи път възможност на специалистите на изследват лунната минералогия с висока спектрална резолюция.
Спектрометърът, създаден от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена, е един от двата инструмента на НАСА на "Чандраян 1". Сред тях има и един български - лазерен радар. Пет инструмента са индийски, 3 - на Европейската космическа агенция.
Първият индийски безпилотен космически кораб бе изстрелян на 22 октомври. Предвидено е "Чандраян-1" да изследва две години Луната.