ГЕРБ и БСП усърдно игнорираха инициирания от "Шоуто на Слави" референдум, но след смазващия му успех на 6 ноември, в един глас обявиха готовност да се вслушат в народа и да пристъпят към законодателни промени, които биха променили радикално политическата система на България. Това се случи между двата тура на президентските избори, когато двете най-големи партии всячески се опитваха да уверят гражданите, че са на тяхна страна.

Проблемът е, че парламентът няма никакъв детайлен план и анализ какво ще последва, ако бъде въведен мажоритарен избор на народни представители в два тура, ако гласуването стане наистина задължително (с реални санкции да негласуващите) и ако държавните субсидии на партиите се намалят до 1 лев за глас.

ГЕРБ, БСП и останалите партии смятаха, че ако не обръщат внимание на референдума, гражданите няма да са изкушени да гласуват в него. Затова и не направиха никаква кампания по въпросите в допитването, нито обясниха на избирателите си какво реално означава, ако предложенията бъдат претворени в закон. Сега обаче не могат да дадат на заден – първо, защото 3.5 млн. българи се произнесоха по въпросите и второ, защото обещаха да се съобразят с тях.

Депутати от ГЕРБ и БСП, с които Mediapool разговаря, казаха, че мнозинството от тях са против подобно стихийно законотворчество и са съгласни с всички разумни аргументи срещу предложенията на референдума. В същото време си дават сметка, че вече е твърде късно тепърва да обясняват на народа какви са рисковете, затова са убедени, че промени трябва да бъдат направени.

На въпрос защо не се включиха с активна агитация срещу референдума, от висшите партийни ешелони на ГЕРБ и БСП дават различни обяснения. Те варират от семплото твърдение, че се разчитали електоратите им да не гласуват, до схващането, че агитация срещу популисткото допитване би отнела от подкрепата за кандидат-президентските им двойки.

В крайна сметка обаче след втория тур на вота, при подадена оставка на кабинета и безпрецедентна политическа конфигурация на действащ парламент и служебно правителство, от ГЕРБ направиха заявка, че ще подготвят бързи промени в изборните правила. Същото обяви и лидерът на БСП Корнелия Нинова. И двете партии нито са правили анализ на рисковете, които крие мажоритарният вот, нито имат представа как ще се отрази подобен ход на самите тях, коментираха депутати пред Mediapool.

Единственото сигурно засега е, че "ще се отговори на обществените настроения".

Велико Народно събрание или "хибридна" избирателна система

Според информирани източници от ГЕРБ, ръководството на партия обмисля в "суров" вид няколко варианта. Първият и най-невъзможен на този етап е подготвяне на конституционен проект, който да събере подкрепа на 2/3 от народните представители. С него би трябвало броят на депутатите да се намали на половина. Този въпрос бе залегнал в първоначалните предложения на референдума, но Конституционният съд не го допусна.

ГЕРБ обаче в момента съзира възможността да си припише популиски актив, ако внесе предложение за такава промяна в Конституцията. Тя обаче може да бъде гласувана само от Велико Народно събрание, за каквото се обяви Бойко Борисов след загубата на президентския вот.

В ГЕРБ смятат, че подобна инициатива на този етап няма да събере достатъчна подкрепа и ще отпадне естествено.

Към момента социалистите не са склонни на преговори за намаляване на депутатите от 240 на 120.

И двете партии обаче смятат, че мажоритарен елемент в избирателната система задължително трябва да се приеме и той да важи за предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Няма как държавата толкова бързо да се прерайонира, нито е толкова лесно да се сметне "тежестта" на всеки депутат при 240 едномандатни избирателни района, смятат представители на ГЕРБ. Мнението им се споделя и от БСП. Затова е почти сигурно, че предложението от референдума за мажоритарна избирателна система в два тура, като кандидатите да се избират с пълно мнозинство, няма да се случи.

Пореден аргумент срещу подобна промяна е, че има опасност страната да бъде в непрестанни избори, тъй като ако някой от народните представители бъде избран за министър, откаже се от депутатското си място или почине, в едномандатния му район трябва да се провежда нов вот.

Затова в ГЕРБ са решили да тръгнат с по-ограничен вариант, наложен навремето на БСП от бившия президент Георги Първанов - за избор на 31 мажоритарни кандидати – по един във всеки многомандатен район. Друг вариант е въвеждането на т.нар. германска избирателна система, според която 50% от всички парламентаристи се избират пропорционално, а останалата половина – мажоритарно.

Такъв вариант са склонни да подкрепят и социалистите, казаха техни представители пред Mediapool.

Съществува възможност да се обмисли старата идея на реформаторите – пропорционални листи със задължителна преференция с нулев праг, което ще даде сериозна възможност на избирателите да разместват кандидатите в партийните листи.

Всичко това обаче са по-скоро хрумвания, отколкото добре обмислени и аргументирани идеи. Първо, защото никой няма детайлен анализ за последствията от всеки един вариант, второ, защото всяка по-сериозна промяна трябва да събере нужното парламентарно мнозинство.

ГЕРБ непреклонни: без субсидия

Единственият въпрос от допитването, за който от ГЕРБ не са склонни да преговарят, е за намаляване на парламентарната субсидия на 1 лев за глас, а не почти 12 лева, както е сега.

"Борисов вече каза – никаква субсидия", коментираха от ръководството на формацията. В същото време обаче допускат, че тази закана на "шефа" може да е блъф, подобно на този със свикването на Велико Народно събрание.

"Другите няма да подкрепят нулева субсидия, ние с нашите гласове не можем да я прокараме – просто е", твърдят от ГЕРБ. И допълват, че това също би донесло популистки точки на Борисов.

В БСП и ГЕРБ са на мнение, че Конституционния съд може отмени задължителното гласуване и дори се надяват на това. В този случай задачите се свеждат до две – мажоритарният вот и субсидиите.

За момента от двете централни твърдят, че не е имало нито официални, нито неофициални разговори между тях за промяна на избирателната система.