Учени анализираха странна падина на повърхността на Марс и заявиха, че това може би е идеалното място за откриване на следи от живот. Възможно е падината да съдържа три ключови съставки на живота: вода, топлина и хранителни вещества.

Образуванието, подобно на фуния, изглежда като древните ледени котловини на Земята, формиращи се когато под ледената повърхност на Исландия и Гренландия изригват вулкани. Ако същото се е случило и на Марс, възможно е да са останали някакви съставки на живота.

Фунията се намира в кратер, на ръба на областта Hellas Planitia, в южното полукълбо на Марс.

Самият басейн Hellas Planitia също представлява голям кратер – най-големият видим кратер получен в резултат на космически сблъсък в Слънчевата система. Във вътрешността му обаче са открити множество по-малки кратери – свидетелство, че той се е формирал преди много години на Червената планета.

Падината е забелязана за пръв път от изследователя Джоузеф Леви от Тексаския университет през 2009 година.

По-късно той открил подобна структура и в областта Galaxias Fossae, разположена в друг гигантски басейн, наречен Utopia Planitia.

“Тези образувания, привлякоха вниманието ни, защото изглеждаха странно. Те са с концентрична форма, приличат на център на мишена. Подобни модели сме откривали и на Земята”, казва Леви.

Едва тази година Леви успял да анализира внимателно образуванията, благодарение на нови стереоскопични изображения, които позволяват на изследователите да извлекат триизмерна информация от двуизмерни изображения. Екипът на Леви успял да картографира структурите и да разбере как изглеждат те под повърхността.

Оказало се, че и двете структури наподобяват фунии.

“Това откритие ни изненада и ни накара да се запитаме дали в средата им не е имало интензивно топене, което е унищожило леда и е накарало водата да се  разлее към крайщата. Или ако падината е кратер, образувал се в резултат на сблъсък, дали в миналото той не е бил много по-малък и не се разширил до сегашния си размер в резултат на топенето на леда”, казва Леви.

Изследователите разиграли различни сценарии, за да установят как са се формирали двете фунии и стигнали до извод, че най-вероятно структурите са се образували по два различни начина.

Те пресметнали, че от Hellas Planitia и падината Galaxias са били отстранени грубо 2.4 km3 и 0.2 km3 материал, в преобладаващата си част воден лед.

Фунията Galaxias най-вероятно се е формирала в резултата на сблъсък, докато Hellas Planitia  демонстрирала следи на вулканична дейност.

Екипът открил данни, че покачващите се температури от древно изригване на вулкан са разтопили или преместили големи маси лед и това е довело до образуването на фунията. Нещо подобно се случва и на Земята, когато ледената покривка и вулканите влязат в контакт.

Учените пресметнали, че за преместването или разтопяването на толкова лед са били нужни 105 m3 магма. Възможно е след разтопяването на леда, на мястото да е останала вода, а магмата да е осигурила топлина и хранителни вещества.  

Надеждите се, че когато НАСА изпрати марсоход на Червената планета през 2020 в търсене на признаци на живот, това ще бъде едно от изследваните места.