ЕК прогнозира по-висок растеж в България и по-ниска безработица тази и през следващите 2 г. Комисията очаква пик на дълга за тази година и спад след това.
Прогнозите си ЕК направи в своя "есенен" доклад, цитиран от БНР.
Според ЕК реалният БВП на нашата страна е нараснал с 3,6% през 2015 година, като за настоящата година очаква известно забавяне на растежа на българската икономика до 3,1%, през 2017-а година до 2,9% и до 2,8% през 2018-а година.
Това обаче представлява възходяща ревизия на "пролетните" прогнози на Комисията, направени през месец май, според които БВП на България се очакваше да нарасне през 2016 година с едва 2,0% и с 2,4% през следващата година.
ЕК предполага, че през настоящата година вътрешното потребление ще допринесе с 2% към растежа на реалния БВП, докато нетният износ ще допринесе с 1,1 на сто. Растежът на потреблението в частния сектор се очаква да остане добър в рамките на 3,2% през тази година, докато инвестициите вероятно ще се свият с 0,8% с оглед на по-бавното усвояване на европейските фондове след приключването на предишния програмен период между 2007-а и 2013-а година.
В същото време обаче, ЕК прогнозира ускоряване на растежа на инвестициите до 3,2% през 2017 година, тъй като очаква, че през следващата година вероятно ще бъдат осъществени повече проекти, съфинансирани от ЕС по програмата 2014-а / 2020-а година. Комисията предполага, че рисковете за растежните перспективи пред България изглеждат балансирани.
Възходящите рискове във вътрешен план включват по-добър от очакваното растеж на частното потребление. Низходящите рискове във вътрешен план пък включват значително по-слабо усвояване на европейските фондове, което може да навреди на инвестициите и на икономическия растеж през 2017-а година.
С оглед на отвореността на българската икономика, по-слабото импортно търсене от страна на основните търговски партньори и по-специално на тези от Европа, както и евентуално рязко повишение на петролните цени, биха представлявали външен низходяща риск за новите прогнози на ЕК за нашата страна. Според Комисията обаче, стабилното търсене от страна на европейските търговски партньори, както и силният туристически сезона са довели до добро представяне на българския износ през настоящата година.
Балансът по текущата сметка се очаква да се понижи до 1% през 2017-а и до 0,6% през 2018-а година главно поради по-висок растеж на вноса с оглед на силно вътрешно потребление и на очакваното нарастване на цените на енергийния внос.
ЕК също така очаква нарастване на инфлацията в България с 1% през следващата година след дефлация и понижение на индекса на потребителските цени с 0,9% през настоящата година. Тази прогноза се базира на очакванията за възстановяване на енергийните цени от техните тазгодишни дъна. Комисията очаква нарастване на трудовата заетост в България с 0,8% през 2016-а година и леко забавяне на растеж до 0,7% през 2018-а година. Това, както и очакваното намаляване на работната сила в страната с оглед на застаряващото население и емиграцията, вероятно ще доведе до по-нататъшно понижение на нивото на безработица до 8,1% през тази година, до 7,1% през 2017-а и до 6,3% през 2018-а година.
В своя есенен доклад, ЕК също така очаква свиване на публичния дефицит от 1,7% спрямо БВП през 2015-а година до 0,9% от БВП през тази, до 0,8% през 2017-а и до 0,7% през 2018-а година. Комисията отчита по-добро от очакваното представяне както на приходите, така и на разходите през настоящата година. ЕК прогнозира приходната част в бюджета да продължи да се подобрява и през 2017-а година на фона на позитивни макроикономически развития, като тази тенденция вероятно ще се запази и през 2018 година.
Комисията обаче предупреждава, че непредвидени обществени и други задължения, включително предвидената държавна помощ за Национална енергийна компания (НЕК), създават рискове за влошаване на публичните финанси през целия прогнозиран хоризонт. Допълнителни рискове по отношение на разходите включват и обявените планове за увеличаване на заплатите в публичния сектор.
В същото време ЕК допълва, че подобни нарастващи рискове могат да бъдат ограничени от непрекъснатото подобряване при събираемостта на данъците. ЕК прогнозира нарастване на държавния дълг на България до 29,4% от БВП през тази година главно поради решението за временно увеличаване на паричните буфери.
Комисията обаче очаква намаляване на държавния дълг до 26,3% от БВП през следващата година и до 25,9% през 2018-а година в резултат на относително ниското първично салдо и подобряване на условията за финансиране на дълга. Структурният дефицит се очаква да падне до 0,75% от БВП през 2016 година и да остане под 1% от БВП през следващите две години.