Нито храните, нито козметичните продукти, съдържащи антиоксиданти, предотвратяват или забавят стареенето на клетките, смятат учени от Лондонския университетски колеж.
Свободните радикали (кислородните молекули, които водят до дисбаланса между електроните и протоните) се образуват в организма по естествен път - при метаболизма. Тези свободни радикали могат да предизвикат окислителни процеси (по аналогия с ръждата, когато желязото е подложено на въздействието на кислорода). Биологичните системи в нашия организъм като правило са способни да ограничават този проблем.
През 1956 г. Денъм Харман е предложил теорията за това, че стареенето е предизвикано от натрупването на молекулярни увреждания в клетките, които са предизвикани от "окислителния стрес" при активността на такива форми на кислорода каквито са свободните радикали. Около 50 години тази теория е доминираща в научните изследвания.
Лондонските учени смятат, че могат да приведат достатъчно доказателства за това, че тази теория е погрешна. В експериментите си те са изучили дейността на основните гени, участващи в отстраняването на свободните радикали от тялото.
Манипулирайки тези гени, те са успели да контролират способността на клетките да ограничават потенциалната вреда, причинена от окисляването: "Оказва се, че продължителността на живот на клетката не се увеличава благодарение на възможностите за защита на тъканите и клетките от свободните радикали".
"Окислителните процеси не са движещата сила на стареенето и т.нар. антиейджинг продукти с антиоксиданти не могат изобщо да бъдат ефективни за предотвратяването на този процес", подкрепя своите британски колеги проф. Дейвид Джеймс от Университета на Калифорния, цитиран от Ройтерс.
Според него, "здравословната и балансирана диета намалява риска от развитието на много заболявания, свързани със старостта в това число рак, диабет и остеопороза. Но, дори 50 години след създаването на теорията, все още няма никакви ясни доказателства за това, че антиоксидантите забавят или предотвратяват стареенето".
Свободните радикали (кислородните молекули, които водят до дисбаланса между електроните и протоните) се образуват в организма по естествен път - при метаболизма. Тези свободни радикали могат да предизвикат окислителни процеси (по аналогия с ръждата, когато желязото е подложено на въздействието на кислорода). Биологичните системи в нашия организъм като правило са способни да ограничават този проблем.
През 1956 г. Денъм Харман е предложил теорията за това, че стареенето е предизвикано от натрупването на молекулярни увреждания в клетките, които са предизвикани от "окислителния стрес" при активността на такива форми на кислорода каквито са свободните радикали. Около 50 години тази теория е доминираща в научните изследвания.
Лондонските учени смятат, че могат да приведат достатъчно доказателства за това, че тази теория е погрешна. В експериментите си те са изучили дейността на основните гени, участващи в отстраняването на свободните радикали от тялото.
Манипулирайки тези гени, те са успели да контролират способността на клетките да ограничават потенциалната вреда, причинена от окисляването: "Оказва се, че продължителността на живот на клетката не се увеличава благодарение на възможностите за защита на тъканите и клетките от свободните радикали".
"Окислителните процеси не са движещата сила на стареенето и т.нар. антиейджинг продукти с антиоксиданти не могат изобщо да бъдат ефективни за предотвратяването на този процес", подкрепя своите британски колеги проф. Дейвид Джеймс от Университета на Калифорния, цитиран от Ройтерс.
Според него, "здравословната и балансирана диета намалява риска от развитието на много заболявания, свързани със старостта в това число рак, диабет и остеопороза. Но, дори 50 години след създаването на теорията, все още няма никакви ясни доказателства за това, че антиоксидантите забавят или предотвратяват стареенето".