“Ню Йорк Таймс“ попита над 6000 жени от Саудитска Арабия как изглежда животът им.
Идеята за интервютата е на редакторката Мона ел Нагар. Преди това тя снима филм за първите избори в кралството, на които са допуснати жени. Тогава забелязва, че над саудитките тегне тъмня сянка - сянката на мъжкото попечителство. Много жени отказват да говорят с Мона не заради страх от властта, а заради ужаса, който изпитват от домашните наказания.
Ето какво споделят:
"Мъжкото попечителство е ад! Искаме да се виждаме с приятели, да излизаме и да ядем навън. Отчаяна съм." Жужу, 19
"Всеки път, когато искам да пътувам, трябва да моля непълнолетния си син за разрешение." Сара, 42
"Веднъж претърпях катастрофа с такси. Санитарите отказаха да ме закарат в болница без попечителя ми. Загубих много кръв. Ако не беше дошъл сравнително бързо, сега щях да съм мъртва." Рула, 19
"Не ме притеснява, че трябва да поискам разрешението на баща си, когато правя нещо, от което той също е част. Никога няма да разберете нашите силни социални връзки." Ноура
"Задушавам се. По-скоро ще се самоубия, отколкото да живея така. Държи ме единствено минималната надежда, че някога всичко ще се промени." H, 19
"Той не ми разрешава да работя, въпреки че имам нужда от средства. Не ме издържа. Контролира всичко. Забранява ми всякакъв контакт с приятелки. Налага ми своите разбирания за живота. Не мога дори да покажа коя съм в действителност. Живея в една лъжа, за да не бъда убита." Дина, 21
"Живяла съм на Запад и смятам, че там животът на жените е много труден. На плещите им има голям товар, който е подходящ само за мъже. У нас мъжът се грижи за всички проблеми на жената." Афнан, 30
"Имах стипендия за магистратура в чужбина. Това беше моята мечта, за която се трудих усилено. Но попечителят ми не разреши да пътувам без мъж и провали всичко." Гада, 27
"Аз съм една от щастливките, които имат прекрасен баща, дядо и братя. Те никога не ми се месят, само ме подкрепят." Абер Абдул Хамид, 50
"Днес жените са лекари, инженери, учени, търговци. Работят с мъжете и се радват на уважение. Това стана през последните 7 години. Напредваме. Имаме нужда само от търпение и възможности." L, 18