Между 1,5 и 2 трл. тона лед в Гренландия, Антарктика и Аляска се топят от 2003 г., сочат данните на учени от НАСА.
Количеството на разтопените ледници става все по-голямо, а топенето е все по-бързо, показват последните сигурни данни за глобалното затопляне.

Използвайки нова сателитна технология, която измерва масата в планинските ледници и ледената кора, геофизикът Скот Лутки от НАСА стигна до заключението, че изгубеното количество вода е достатъчно, за да се запълни най-малко 21 пъти заливът Чесапийк, който е и най-големият залив в САЩ.

„Ледът ни казва по един много истински начин как се променя климатът", коментира Скот Лутки, цитиран от CNN, който ще представи откритието си пред Американския геофизичен съюз по време на конференция в Сан Франциско тази седмица.

Мисията на НАСА за възстановяване на гравитацията и опити с климата използва два спътникови сателита, за да измерят „масата" на ледниците или ежегодната разлика между натрупването на лед и загубите.

„Промяна от няколко градуса (в температурата) може да повиши количеството на загубите, а това води до покачване нивото на Световния океан", поясни Лутки.

Данните от изследването отговарят на откритията на Джей Цвали от НАСА, който използва различна сателитна технология, за да наблюдава промените в обема на леда в Гренландия, Арктика и Антарктика.

През последните 5 години Гренландия е загубила между 150 и 160 гигатона годишно (1 гигатон се равнява на 1 милиард тона).

Това количество е достатъчно, за да повиши нивото на Световния океан с около 5 мм годишно, уточни Цвали, който също ще представи изследванията си на конференцията тази седмица.

По време на мисията на НАСА за възстановяване на гравитацията и опити с климата е изчислено, че ледниците в Аляска губят около 84 гигатона всяка година.

Това количество загуби надвишава с около 5 пъти средното годишно ниво на количеството вода, от което се състои река Колорадо в границите на Гранд Каньона.

„Всеки няколко допълнителни инча от нивото на водата имат значително икономическо влияние, защото те променят нивото на водата в Световния океан, увеличават се наводненията и разрушенията в следствие на бури", обясни Цвали.

„Това е предупредителен знак", категоричен е още ученият от НАСА.

Смята се още, че топящият се лед, особено в Гренландия и Арктика, допринася за глобалното затопляне.

Когато широките ледникови кори и ледници се топят те губят силата си да отразяват, а вместо това океаните и земята абсорбират топлината. По-късно това става причина за по-бързото затопляне на атмосферата и арктическите води.

„Ние виждаме влиянието на глобалното затопляне в много области на живота, като земеделието например", изтъкна Цвали.

Като пример той посочи масовото нахлуване на един специфичен вид борова пчела в горите около Колорадо и западна Канада.

„Смяташе се, че те се разпространяват толкова бързо, защото зимата не беше достатъчно студена, за да може повечето от тях да замръзнат. Така много гори бяха унищожени", припомни Цвали.

През 90-те години в Гренландия паднаха толкова много снегове и дъждове, колкото и се загубиха, изтъква още ученият.

„Но сега, 15 години по-късно, нивото на водата се покачва с около 50% по-бързо от преди, а това прави световния климат още по-непредсказуем", обясни още геофизикът от НАСА.

„Според най-добрите прогнози нивото на Световния океан ще се повиши с около 18-36 инча до края на века.

Но и тези прогнози не са напълно сигурни заради всичко, което се случва и бързината, с която нещата се променят", заключи Цвали.