Студентите по право у нас учат по морално остарял модел, приемът е неоправдано завишен прием, а по време на обучението си те не получават адекватна подготовка по Право на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).
Това са част от мотивите, с които министерството на правосъдието, предлага проект на нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". Проектът е предоставен за обществено обсъждане, съобщиха в петък от правосъдното ведомство. От там уточняват, че е предвидено и мнението на студентите да се отчита при изменение на учебните планове и програми. Подобен подробен проект за изменение на наредбата беше изготвен и от екипа на предишния министър на правосъдието Христо Иванов.
Една от промените предвижда специалността "Право" да се изучава единствено в редовна форма на обучение. Това се налага заради констатираната значително по-слаба подготовка на завършилите специалността в задочна форма. Ще бъде въведена и задължителна дисциплина "Основни права и свободи", която обхваща вътрешноправната, европейската и международната уредба на правата на човека и различните механизми за тяхната защита. Досега подобен предмет беше свободно избираем (за сметка на спорта, който е задължителен през четирите от петте години следване). "Дисциплината следва да позволи формирането на задълбочено и практически насочено познание относно правата на човека като фундаментален елемент на правовата държава, законността и демократичното правораздаване", пишат от правосъдното министерство.
Задължителна ще стане и към настоящия момент свободно избираемата дисциплина - "Организация на съдебната система и правозащитните институции". В нея са включени въпросите на устройството и организацията на съдебната власт, адвокатурата, юридическата етика. Според министерството този предмет "има особено значение в контекста на цялостната политика за реформа на съдебната власт и укрепване на правовата държава в България".
Освен това след завършване на обучението по право, след което се придобива образователна-квалификационна степен "магистър", наредбата предвижда въвеждането и на специализирани магистърски програми в специалност "Право". Целта е профилирането и по-тясната специализация на юристите.
Ще има повече лекции по "Международно публично право" и "Право на Европейския съюз", които се избягват от студентите при избора им на модули, които не са задължителни. Предвижда се да се въведе и специализирано обучение по чужд език на две нива - за начинаещи и за напреднали, като то ще продължава няколко години.
Като основна мярка за преодоляване на проблемите в качеството на юридическото образование ще се въведе изчерпателен единен ред на държавния изпит.
"Този ред ще гарантира, че завършването на специалност "Право" е на базата на единни критерии, съответстващи на най-добрите постижения в юридическото образование". Правно образование може да се получи в шест държавни университета, в които през 2015 година се обучават над 7000 студенти (данни за миналата година на Регистъра на действащите и прекъснали студенти и докторанти към Министерството на образованието).