Средното увеличение на минималните осигурителни прагове през 2017 г. ще с 2,6 на сто спрямо предходната година. Това коментира за БТА председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Той уточни, че увеличението се получава заради сегашната ситуация, при която няма подписано споразумение в нито една икономическа дейност, а тригодишната бюджетна прогноза предвижда увеличение на минималната заплата за 2017 г. на 460 лева от сегашните 420 лева. Така ще се наложи в някои дейности административно да се увеличат минималните прагове.
Работодателите остават категорично на позицията, че минималната заплата за следващата година не е съгласувана в тристранен диалог, а е определена под натиска на синдикатите. От бизнеса искат да се договори механизъм за определяне на минималната заплата незабавно. Те настояват да има преговори за минималните заплати по икономически дейности.
По думите на Велев КНСБ е променила това предложение с настояването преговорите да се водят и по категории персонал за 2018 г. Велев допълни, че работодателите не подкрепят такъв вид преговори, защото не сме били планова икономика.
Германия не е планова икономика, но има тарифни договори, опонира лидерът на КНСБ Пламен Димитров, като отбеляза, че визира детайлизиран механизъм за формиране на заплащане по професии. Димитров е на мнение, че преговорите могат да започнат сега, но не е реалистично да има от 2017 г. нови механизми за формиране на минималните заплати.
Предлагаме минималната заплата още от догодина да се договаря и да е различна за различните икономически дейности, каза Велев. Сега в IT-сектора средна заплата е близо четири пъти по-висока от тази в туризма - хотелиерството и ресторантьорството, и не е нормално при такива разлики на средните възнаграждения минималните да са еднакви за всички икономически дейности.
По думите на Велев съотношението - минимална към средна заплата, става 80 на сто в някои икономически дейности като - хотелиерство, ресторантьорство, охрана, производство на облекло и текстил. Така се губят стимулите за повишаване на квалификацията, защото и хората с ниска квалификация, и тези със средна, получават еднакви възнаграждения, коментира Велев.
Освен това с рязкото увеличение на минималната заплата става трудно наемането на нискоквалифициран персонал, а това е предпоставка за ръст на безработицата или на сивия сектор, допълни той. Ако договарянето на минималната заплата става по икономически дейности, ще се преодолеят и двете негативни възможности, смята Велев.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров отхвърли аргументите на Велев по отношение на сивия сектор и безработицата заради увеличаването на минималната заплата, позовавайки се на многократно оповестявани от синдиката данни, и ги определи като несъстоятелни.
Според Пламен Димитров отказът на работодателите да преговарят показва неразбиране на ролята на минималните осигурителни доходи. Те обаче остават, макар и с минималното увеличение от 2,6 на сто заради вдигането на минималната заплата, като механизъм за изсветляване на икономиката, допълни лидерът на синдиката.
Пламен Димитров съобщи, че ще бъде изпратено писмо до работодателите за среща, на която да се уточни как се формират базовите равнища на заплащането в страна. Ще си сверим часовниците за това дали минималните заплати по икономически дейности и/ или по икономически дейности и категории персонал са по-добрите механизми, допълни той.
