"Безплатното" саниране на панелните блокове, което държавата покрива за сметка на всички данъкоплатци, ще продължи до 2018 г. След това собствениците ще трябва да съфинансират дейността по енергийната ефективност, като все още не е ясно в какъв размер. Това стана ясно от думите на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на форума на местните власти в Албена. "Няма как програмата винаги да бъде безвъзмездна. Трябва заедно да намерим най-добрия начин, по който тя да бъде продължена. Надявам се заедно да прецизираме механизма", отбеляза Павлова, цитирана от пресцентъра си. Обмисля се и вариант за подпомагане на онези собственици, които няма да могат да осигурят своя дял от необходимите средства за реализиране на дейностите по програмата, каза Павлова. По думите й най-вероятно ще бъде направен специален фонд за осигуряване на съфинансирането на гражданите, които нямат финансова възможност.

Нови цени
За втори път цените за санирането на блоковете ще бъдат намалени от 10 октомври (понеделник), като са въведени нови, по-ниски референтни стойности за дейностите. Те са разделени на две категории - сгради до 8 етажа и над 8 етажа. Това се прави заради изискванията на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", които завишават стойностите при високите сгради, обясни Павлова. Според новата таблица, публикувана на сайта на ведомството, максималната цена, до която може да достигнат общо всички дейности по санирането, за сгради до 8 етажа не може да надвишава 154 лв./кв.м, а за тези над 8 етажа - съответно 172 лв. на квадрат. Сегашният таван бе 192 лв./кв.м. Според таблицата за обследването ще се плащат максимум 6 лв./кв.м с ДДС, а за самите строителни и монтажни работи - по 138 лв. за по-малките и 156 лв. за по-големите блокове.
Новите референтни стойности важат и за откритите вече обществени поръчки, по които все още не са събрани офертите, но няма да се прилагат за процедури с вече подадени оферти, защото Законът за обществените поръчки не позволява промяна в условията на процедурите при тях, посочи министърът.
Това е второто намаление на тавана на цените за санирането. Таванът веднъж вече бе свален в началото на годината, след като се установиха драстични разминавания, в някои случаи в десетки пъти, между подадените ценови оферти в различни общини.

Голям интерес
Интересът към програмата продължава да е голям. Най-много заявления има от общините Бургас, Благоевград, Хасково и София. До момента заявления за искане за "безплатно" финансиране за саниране са подадени от собствениците на 3040 сгради. От тях са одобрени 2018, а по близо 1900 сгради се извършват различни по вид дейности, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков.

В същото време Павлова призна, че министерството няма надеждна информация за броя на изпълнените обекти по програмата за саниране в отделните общини. Тя даде пример с община, в която има санирани два блока, а в същото време в регистрите на министерството не фигурирал нито един. "Ще спрем финансирането на подобни общини. Нека не става с лошо", каза тя.

Санкции за общини, които спъват ВиК реформата
Министерството на регионалното развитие ще наказва общини, които спъват реформата във ВиК сектора и процеса на окрупняване на дружествата, заплаши за втори път от лятото насам Павлова. "Те няма да получават нито европейско, нито бюджетно финансиране. Ако някоя община е решила да запази собственото си ВиК дружество с един управител и куче пазач, да си го финансира сама", каза тя. Общо 14 от 265 общини от четири области в страната не желаят да се включат във водната реформа. Най-голяма съпротива срещу обединяването има в Пазарджик - цели 10 общини са против. В Габрово, Кюстендил, Монтана също има такива общини. Единият им аргумент е, че окрупняването може да завиши цената на услугата, а вторият – страхът, че, окрупнявайки се, ще загубят собствеността си. Често кметовете са тези, които на практика управляват дружествата.
Консолидацията е сред изискванията на ЕК, за да отпусне 2.3 млрд. лв. за пречиствателни станции и ВиК инфраструктура в градски агломерации с над 10 хиляди души. При сега действащи 51 ВиК дружества след реформата трябва да останат 29. Според утвърдените документи във всяка област ще се въведе единна цена.