В Източна Украйна има цели региони, населени предимно с етнически руснаци. Притеснени ли са те от украинските власти и постепенното изместване на руския език от ежедневието? Репортаж от Харков.
Огромният "Площад на свободата" е украсен със синьо-жълти украински знамена. Там където навремето се издигаше статуята на Ленин, багер разчиства място за цветни лехи и дървета. Харков е вторият по големина град в Украйна.
Преди две години и половина и него едва не го сполетя съдбата на Донецк и Луганск. Градът е само на 40 километра от границата с Русия и в него се чувства силно руско влияние. Повечето от 1,5 милиона жители говорят руски в ежедневието. Много от тях нямат доверие на новото ръководство в Киев. През пролетта на 2014 години бяха организирани много проруски демонстрации. Млади здравеняци тогава окупираха сградата на областния съвет и издигнаха руското знаме на покрива. Полицията обаче ги разгони и освободи сградата.
Още по онова време руски политици и медии твърдяха, че етническите руснаци в Украйна са застрашени от претопяване. Подобни твърдения се чуват и днес. "Руснаците и руската култура са обект на преследване", заяви през юни председателката на Съвета на Руската федерация Валентина Матвиенко, като даде да се разбере, че става дума за ситуацията в някои бивши съветски републики, сред които и Украйна.
Александър Кисилов е един от онези, които според руските политици, се нуждаят от закрила. Кабинетът на професора по социология в харковския Национален университет гледа към площада, на който преди се намираше паметникът на Ленин. През 2014 година проукраински активисти събориха статуята на вожда на руския пролетариат.
"Запечатал съм с камерата си всички етапи от демонтажа", казва Кисилов, но в гласа му не се долавя носталгия, а по-скоро любопитството на изследовател, който е имал рядката възможност да бъде очевидец на важни исторически събития. Кисилов е етнически руснак, роден е в близкия Белгород. Както стотици хиляди други руснаци, и той пристига в Харков, за да следва. По съветско време Харков имал славата на индустриален и образователен център.
"Днес тук никой не преследва нито руснаците, нито руската култура. Никой не те задължава да говориш на украински", казва социологът. Украинският език е единственият официален език в страната и е задължителен за висшите учебни завадения, поне на теория. "Много често студентите и преподавателите обаче неусетно преминават на руски", казва Кисилов с усмивка.
Съкратените учебни програми по руски
Повечето училища в Харков са украинскоговорящи. И техният брой расте, но има и училища, в които се преподава на руски език. Техните представители обаче избягват контактите с медиите. Една преподавателка по руски все пак се съгласява да разговаря с нас и се оплаква, че часовете по руски език и литература са намалели двойно в сравнение с едно време. Учебният план по руска литература също бил съкратен. "От учебната програма отпаднаха произведенията на Пастернак и Бродски. Булгаков пък изобщо не фигурира в плана", казва тя. Споделя, че среща трудности и в политическо отношение. "Премислям по пет пъти преди да кажа нещо в училище. Моя колежка ме нарече "сепаратистка", само защото преподавам руски език. При това аз владея и руски, и украински и нямам проблеми в това отношение", казва тя.
В ежедневието на Харков руският език засега доминира, но украинският вече го догонва. Повечето стоки в супермаркетите са обозначени само на украински. Предаванията на местната телевизия също са почти изцяло на украински. "Голяма част от украинското население вече се адаптира към новата украинска реалност", казва социологът Кисилов. Проблеми имат най-вече възрастните хора, които са пристигнали в Харков по съветско време. "Те не се чувстват уютно в днешна Украйна, за което роля играе и икономическият упадък в последно време. Голяма част от тези хора се чувстват свързани предимно с Русия", казва Кисилов. Според него, десет процента от жителите на Харков изпитвали носталгия по Съветския съюз.
Руският е говоримият език, украинският - писменият
И докато по улиците хората говорят повече на руски, в учрежденията и офисите се е наложил украинският език. Това се забелязва в Службата по гражданското състояние. Всички информации, формуляри и брошури са само на украински. "Не е проблем обаче, ако някой не владее този език, защото служителите му помагат като попълват формулярите направо на украински", казва ръководителката на службата Ирина Синицка. Тя споделя, че никой досега не се е оплакал от употребата на украински език. Тъкмо напротив. Млад мъж наскоро недоволствал, че една от служителките го заговорила на руски.
