Решаването на задачи по математика стои винаги на дневен ред, дори и на трапезата на хасковския доайен в тази област Дойчо Кръстев. Дори на 76-годишна възраст той не може да се откъсне от сферата на образованието, въпреки, че от доста години е пенсионер.

Роден е в Хасково, зодия Козирог, която кратко и точно описва характера му. Като истински представител на зодията си, той е изключително упорит и никога не оставя нещата недовършени или както се казва, не оставя „магарето си в батака“. За неговата упоритост подсказва факта, че когато се случи да не реши задача, сън не го лови, събужда се посред нощ и се заема с нерешения казус.

Хронология

Завършил е тогавашната Първа гимназия в Хасково, сега „Васил Левски“. Като ученик добива популярност с уменията си за решаване на задачи и заслужено си печели прозвището Математика на гимназията. Още тогава влиза в ролята на учител и преди класни и контролни половината от съучениците му се изсипвали у тях, за да ги подготвя. С това пламва и любовта му към математиката, заради което и за миг не се е поколебал за попрището си в живота. Висшето си образование завършва в Софийския университет през 1961 г., след което се връща в Хасково. С категоричност може да се каже, че е родолюбец, тъй като неколкократно отказва съблазнителни предложения за работа извън областния град. Имал оферта да стане хоноруван асистент в Пловдив. „Аз му отказах и заявих, че ако преместят университета в Хасково, тогава мога да приема предложението“, с усмивка си спомни този момент Дойчо Кръстев и видимо личеше, че и за миг не съжалява за поетия от него път в кариерата.

Целия му трудов стаж преминава в родния град. Връщайки се в Хасково първоначално започва работа по разпределение като учител по математика в Селскостопанския техникум. След това се мести да преподава в Първа гимназия, където е завършил средното си образование. Там става и зам.-директор на школото. По-късно е директор на Вечерна гимназия. 10 години е директор на Математическата гимназия (1972 – 1982). Често го наричат дори Бащата на гимназията, тъй като е първият ръководител. Следващото десетилетие пък е началник на Просветата (1982-1992) - Главен експерт по образованието (сега Регионално управление на образованието). През последните 3 години до пенсионирането си работи като учител в ОУ „Н. Й. Вапцаров“. От 1996 г. насам е пенсионер, но това не го откъсва от математиката. Дори днес той продължава да помага и подготвя ученици по математика, но само на близки и познати.

За дългогодишния си професионален опит получава отличия и признания. През 2013 г. беше удостоен със званието почетен гражданин на Хасково, а през 2015 г. е обявен за почетен член на Съюза на математиците в България. „За мене това е една голяма морална награда за моя дългогодишен и всеотдаен труд в областта на образованието“, не скрива задоволството си Дойчо Кръстев. Близо 10 г. е бил и председател на Съюза на математиците в България, секция Хасково. По-голяма радост и гордост за него е, че сега организацията в областния град оглавява дъщеря му Юлия Кръстева, която е учител в ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ в Хасково и продължава родовата традиция в областта на математиката. Изключителен е и фактът, че по стъпките на баща си тръгва и сина му Красимир Кръстев, който също е специалист в точните науки и към настоящия момент е директор на Езиковата гимназия „Д-р Иван Богоров“ в Димитровград. Преди това ръководеше Езиковата в Хасково. И двете деца наследяват не само професията учител, но и специалността математика, което е изключително рядко срещано. Обикновено, наблюдавайки родителите си, колко много работят, децата се отегчават от професията им и поемат в съвсем друга насока. Не така се случва обаче в семейство Кръстеви, за което вероятно е допринесъл таткото, който е истински учител не само в класната стая, но и в живота. При това досущ като татко Дойчо са избрали като място за реализация родния си град.

Математиката като семейна традиция

Двете му деца Красимир и Юлия са наследили професията от баща си, но той нямало от кого да я наследи. Сам достига върховете и успехите в живота си, тъй като неговия баща е достигнал до едва четвърто отделение. Но въпреки ниското си образование, мозъкът на покойния бай Кръстьо работел като бръснач и наум бързо смятал цифри и какво количество храна трябва да се даде на животните. „Така че все пак нещо съм наследил от баща си, а децата – от мене“, признава Дойчо Кръстев. За поемане на своя професионален път в живота децата дори и за миг не са се поколебали, че ще следват математика. Неотдавна Юлия стана доктор на математическите науки, което я превръща в една от водещите математици, тъй като е единствената с тази титла в областта. Отцепник от семейната традиция става покойната му жена, която била медицинска сестра. „На нея не й вървеше математиката, даже като ученичка аз й помагах за решаване на задачите“, спомня си Дойчо Кръстев.

По родовата традиция очевидно е запалена и внучката на Дойчо - Даниела, която показва завидни успехи в училище, при това не само в областта на математиката. Преди 3 г. тя изкара пълна шестица на външното оценяване след 7 клас, а по български език - 5,909. С този успех тя се нареди на второ място вцялата област. В момента учи в Математическата гимназия в Хасково. Нейният дядо е категоричен, че това е най-доброто училище в града. Казва го без никакви колебания и го определя като най-стабилната гимназия. По негови думи в някои училища се пишат тройки по милост, за да се съхрани паралелката и делегираният бюджет.

Професията се пренася дори и на трапезата

Сега Дойчо Кръстев живее с дъщеря си Юлия. „Когато сме заедно вечер вкъщи, ние не коментираме какво да ядем, а обсъждаме въпроси, свързани с математиката“, през усмивка разказва 76-годишният хасковлия, който и до ден днешен продължава да помага на сина си и на дъщеря си в областта на математиката. Не минава ден без да се говори за математика. Случва се дори да влизат в спорове с дъщеря си за това кой начин за решаване на една задача е по-добър.

От около 4 г. насам Дойчо Кръстев се оттегли официално от професията. Дотогава участваше в писането на учебници, организиране на курсове и уроци. Сега, за да запълни празнината, намира утеха в решаването на судоку и кръстословици. „Така че не съм се разделил тотално с математиката, а само с директното упражняване на професията“, казва още Кръстев.

Въпреки дългия професионален опит все се намират задачи или варианти на судоку, които затрудняват Дойчо. „Математиката е като морето..., не е до коляно“, шеговито заявява той и признава, че се е случвало да не може да реши някоя задача. Неуспехът обаче не му дава мира и мисълта за това не му позволява да спи. „Ставал съм след полунощ, когато ми дойде наум как да реша задачата“, разказва той. Това е краста, с една дума обяснява обсебването, което вероятно се дължи на факта, че хобито му съвпада с професията.

Поглед в бъдещето

Дори на преклонна възраст Дойчо Кръстев има виждания и предложения за промени в училищната система. Според него малко е позакъсняла образователната реформа, която се въведе от началото на тази учебна година. Но е категоричен, че в системата трябва да се „пипа с ръкавици“, тъй като е трудно да се промени една традиция, налагана години наред. Големият проблем в образователната система според него е, че в момента има глад за учители и недостигът се дължи на ниското заплащане. В тази насока вмъква любима свой фраза: Когато в една държава полицаите взимат повече от учителите, тази държава е полицейска. Това не се отнася само за учителите, същото е положението и с лекарите, смята Дойчо. Освен това той е категоричен, че трябва да се въведе мандатност за директори и началници на други служби – до 2 мандата, тоест не повече от 10 г. След този период ръководителят се изхабява и започва да гледа на работата си като на нещо рутинно, което налага да бъде сменен.

Директор и учител

Да си учител и да бъдеш директор означава да имаш коренно различни задължения. За да си учител, трябва да обичаш децата, а те ти го връщат стократно. Трябва да умееш да им прощаваш и да не гониш карез на учениците. Заради това хората говорят, че това е благородна и хуманна професия. „Всички ученици, които са минали през мен, та даже и на тези, на които не съм преподавал, когато бях директор в ПМГ, не са ми пресекли пътя, без да ме поздравят“, казва Дойчо Кръстев и уточнява, че това е най-голямата му награда.

Не по-леко е да си директор на училище, тъй като трябва да отговаряш за всичко – от дръжката на вратата до нивото на подготовка на учениците. Един от най-трудните моменти в живота му е, когато главява новооткритата Математическата гимназия, която първоначално е квартирант в други училища. Основните затруднения идват точно заради липсата на собствена база. Първоначално ПМГ се помещава в Първа гимназия, след това в Селскотопанската и едва тогава на днешното си място.

Категоричен е, че с труд и постоянство всичко се постига и именно това е формулата за успех в живота. Дори и при гениите 99% е труд и само 1% талант. Но в същото време се изисква и постоянство, защото особено по математика пропуснеш ли един урок, нишката се прекъсва, казва учителят Кръстев. Но това изобщо не означава, че математиката е най-трудния премет.

С течение на годините обаче той отчита, че се наблюдава спад в нивото на подготовка на учениците. Това според него се дължи на стремежа на учителите и ръководството на някои училища да запазят паралелки за осигуряване на по-висок бюджет. Смята, че понижението няма нищо общо с професионализма на възпитателите. „Винаги преди да вляза в час, съм се подготвял за урока“, разказва Кръстев. Даже като ръководител на ПМГ се случвало да се заключи в дирекцията, за да се подготви необезпокоявано за урока. На мнение е, че не винаги добрата подготовка на учителя е най-важния детайл за успех, а по-скоро методът на преподаване и подходът на възпитателя. В тази връзка преди години си направил експеримент с един ученик от 9 клас. Изпитвал момче на име Борката и попитал класа колко да му пише. Повечето отговорили 4. Учителят взел бележника на ученика и му писал отличен 6 с уточнението, че трябва да я защити в бъдеще пред съучениците си. Така и станало при следващото изпитване – Борката бил напълно подготвен и сам заслужил шестицата. Приел е жеста на учителя си като мисия, която трябва да изпълни на всяка цена. „Какво се случи? Това дете завърши с отличие, стана инженер и работеше в Министерството на отбраната“, разказа Дойчо Кръстев. Заради това учителят стигнал до извода, че с добро се постига повече, отколкото с лош подход.

Също толкова интелигентно се отнасял с критикуването на учители, които понякога правили нарушения. Като директор на ПМГ пръв влизал в школото и когато се случвало някой преподавател да закъснее, го чакал на вратата и му подавал дневника в ръце. Така провинилият се учител се чувствал неудобно и повече не смеел да повтори нарушението. „Трябва човешки и с уважение да се отнасяш към децата и колегите си“, категоричен е Кръстев. Така те ще заобичат първо учителя, а след това и предмета.

Ива Иванова