Изследователи на НАСА доказаха, че полярните сияния се движат в същия ритъм като земното магнитно поле.
Въпреки че причината за небесното светлинно шоу е нещо, което учените изследват от десетилетия, новите открития биха могли да хвъртя светлина върху това как функционира земната магнитосфера и как тя засяга сателитите и слънчеви ветрове.
Космосът в Слънчевата система - както около Земята, така и далеч отвъд Плутон, се определя от слънчевата активност.
Из Слънчевата система бушува слъчев вятър - непрекъснат поток от задередени частици. Земната магнитосфера обаче отблъсква голяма част от слънчевия вятър.
Полярните сияния се случват когато слънчеви частици попаднат в магнитосферата. Това предизвиква магнитни смущения, известни като суббури, при които уловени от магнитосферата електрони си взаимодействат с кислородни и азотни молекули и отделят фотони, причиняващи зрелищното полярно сияние в небето.
Най-важната част от суббурята се случва, когато магнитното поле на слънчевия вятър се обърне на юг, Това кара земното магнитно поле да се свие навътре.
С това свиване задният край на магнитосферата, наречен магнитоопашка, се разтяга. Впоследствие крайщата му се събират като ластик и това води до появата на сияние.
Вече е ясно, че сиянието вибрира и че има колебания в яркостта, но връзката между линиите на магнитното поле и движенията на сиянието досега оставаха загадка.
Сега мистерията е разрешена, защото изследователи на НАСА откриха начин да картографират танца на сиянието, за да разберат до каква степен яркостта му е продиктувана от вибрацията на линиите на земното магнитно поле.
За създаването на картата, учените използвали наземни магнитни сензори, поставени в Канада и Гренландия. Това позволило да определят как се променят електрическите потоци по време на суббуря.
След това те обединили тази информация с данните събрани от 5 различни сателита в орбита около Земята.
Когато сравнили данните, учените открили, че яркостта на сиянието и вълнообразните му движения са синхронизирани с вибрацията на линните на магнитното поле.
Учените се надяват, че по-нататъшните изследвания ще им помогнат да разебат повече за това как сиянието и магнетосферата работят в синхрон, както и за механизмите, които предпазват Земята от слънчевия вятър и частици.
