За процеса на интеграция на Западните Балкани президентът на Германия Йоахим Гаук заяви, че интеграцията им е приоритет в политиката на Германия. Той отчете, че всички са се обединили около тезата, изказана от президента Росен Плевнелиев, че няма криза в Европа, която да може да бъде решена от национална държава по-добре от Обединена Европа. Това стана по време на дванадесета среща на държавните ръководители на страните от групата "Арайолуш", която днес беше в София.
„ЕС е двигател и винаги е бил двигател за развитието на всички държави, кандидатстващи за членство. Западните Балкани се нуждаят от перспективата на присъединяване”, отбеляза президентът Йоахим Гаук.
Той изтъкна, че предстои среща на правителствено ниво в Братислава, където очаква да бъдат адресирани ключови проблеми на Европа като икономическия растеж, младежката безработица, миграцията.
Президентът на Унгария Янош Адер също изтъкна, че процесът на интеграция на балканските страни е значим елемент от Европейския съюз и е част от неговата стратегия. По думите му това е от изключителен интерес и за самия съюз.
Президентът на Словения Борут Пахор от своя страна отбеляза, че ще бъде голяма грешка, ако бъдат пренебрегнати страните от Западните Балкани. Той бе категоричен, че европейската перспектива е силно вдъхновяващо средство за преодоляване на проблемите.
„Нека не пренебрегваме, нека сме там да помагаме, да вдъхновяваме политическите структури. Вероятно поради кризата в ЕС – тези страни няма да могат да бъдат възнаградени със скорошно подобряване на тяхното положение. Разширяването на Западните Балкани не е технически процес, а политически”, отбеляза още той.
Малта, която ще е следващ домакин на срещата на групата „Арайолуш” също даде заявка за подкрепа на интеграция за страните, заявили желание за присъединяване към ЕС. Президентът на Малта Мари-Луис Колейро Прека застъпи тезата за необходимостта от по-социална Европа.
Президентът на Италия Серджо Матарела изтъкна, че постъпателното разширяване на ЕС винаги е имало за мотив постигане на мир, стабилност и сигурност. По думите му на Балканите България и Румъния вече са държави членки, а в Западните Балкани процесът на интеграция е обхванал Словения и Хърватия. Той бе категоричен, че интеграцията трябва да обхване всички държави в Западните Балкани и изтъкна, че следващите месеци ние ще потвърдим нашето желание тези страни да се присъединят към ЕС.
Президентът на Латвия Раймондс Вейонис отбеляза, че Европа има нужда от силни и обединени Балкани. „ЕС трябва да има силно присъствие на Балканите”, отбеляза той. По думите му е очевидно е, че положението на Балканите е свързано с мира и сигурността на цяла Европа. „Нуждаем се от силни и обединени Балкани”.
Португалският президент Марсело Ребело Де Соуза заяви от своя страна, че Европа е изправена пред риск от популизъм, скептицизъм, ксенофобия, национализъм, реакцията на по-младите поколения. Той заяви, че именно вярата в Европа и знанието, че ЕС е изходът от тези кризи може да даде отговор на въпросните рискове.
„Ще бъде голяма грешка, ако не отправим ясен знак за разширяването на ЕС”, заяви Соуза.
Той изтъкна, че този знак трябва да бъде даден. По думите му, този сигнал трябва да бъде отправен още на срещата в Братислава. „В някои други сфери достатъчно чакахме”, припомни Соуза и заяви, че това е именно един от проблемите на ЕС - прекомерното чакане. „Интеграцията е ключът към мира и сигурността на нашия континент”, категоричен бе той.
