Невероятно, но законодателната дейност в България е на път да роди нов прецедент - промяна на данъци със задна дата. Това най-вероятно ще стане факт, след като на второ четене Комисията по бюджет и финанси в парламента одобри текстове в Закона за корпоративното подоходно облагане, които постфактум ще натоварят фирмите с нова данъчна тежест. Компаниите ще бъдат обложени с 10% данък върху разходите за лично ползване на фирмени активи - коли, имоти и други, от 1 януари 2016 г. Новите текстове хем се представят като данъчно облекчение, хем от прилагането им се очакват допълнителни приходи в хазната. Депутатите одобриха текстовете, въпреки че те могат да бъдат обжалвани пред Конституционния съд.

Както в. "Сега" писа, парламентът тръгна да променя Закона за корпоративното подоходно облагане, след като друг данъчен режим - облагането на личното ползване на фирмени активи с ДДС, претърпя провал. Вместо очакваните допълнително 100 млн. лв. приходи от ДДС, в хазната по тази линия започнаха да постъпват по около 1 млн. лв. на месец. Като една от причините фирмите посочиха липсата на яснота как ще се облага личното ползване на фирмените активи в качеството му на непаричен доход за съответния собственик или работник. Компаниите се страхуват, че ако внесат ДДС в хазната, ще ги санкционират за неплащане на данък върху доходите и осигуровки. Този начин на облагане би бил и скъп. 

Новият данък от 10% върху извършените от фирмите разходи за лично ползване на активи се предлага като по-евтина алтернатива. Според окончателно гласуваните в комисия текстове компаниите ще трябва да декларират в годишните си декларации за данъчната 2016 г. коя от двете алтернативи са прилагали счетоводно - тази за 10% данък или алтернативно облагане с данък върху доходите и осигуровките. Декларациите трябва да се подадат през 2017 г. Свободният избор на втория вариант - облагане с осигуровки и данък върху доходите със задна дата, на практика е безсмислен, защото няма как да се внасят и осчетоводяват осигуровки постфактум. Точно това изглежда и причината за "избора" - този режим е по-скъп и едва ли някоя фирма ще го избере. Алтернативният фирмен данък от 10% върху разходите за личното ползване на активи на свой ред е годишен и изчисляването и съответно внасянето му се правят накуп до 31 март догодина.

Дотук все още няма прогнози колко ще спечели държавният бюджет от новия данък. Председателят на комисията за бюджет и финанси Менда Стоянова твърди, че промените на практика облекчават фирмите, защото и в момента има 10% данък върху разходите за експлоатация на автомобили, ползвани за управленска дейност, който занапред ще бъде намален в зависимост от дела на личното ползване и може да е и нула. "Постъпленията от този данък са 10 млн. лв. и ще намалеят", коментира тя. Не така смята финансовото министерство. "Ще има допълнителни постъпления в хазната, защото разширяваме базата на облагане и вече ще се облагат и други активи", коментираха от МФ. Вчера мнозинството отхвърли предложението на депутати от Реформаторския блок данъкът да се прилага само при скъпи активи с балансова стойност над 20 000 лв. Колко точно ще са плюсът в хазната и минусът за фирмите, така и не се разбра.

Комисията с лека ръка отхвърли и аргументите за противоконституционност на текстовете. На изричен въпрос от групата на ДПС конституционно ли е да се променят данъци със задна дата, Менда Стоянова отсече, че проблем няма. "Това е годишен данък", разтълкува Стоянова. Практиката на КС обаче е друга. Забрана за промени на данъци насред годината има и в Закона за публичните финанси. Възможно е депутатите от опозицията да атакуват текстовете пред КС.

На второ четене остана нерешен и въпросът с липсата на добро разграничение между личното ползване на фирмени активи и скритото разпределение на печалба. Според закона една от формите на скрито разпределение на печалба е предоставянето на суми, несвързани с осъществяваната фирмена дейност, под каквато и да е било форма. Разграничение между двата режима така и не бе предложено и не е ясно дали данъчните администрации няма да тълкуват превратно закона. Промените се приемат броени дни преди обявяването на новия пакет с данъчни закони за 2017 г.

Решение номер 9 на Конституционния съд от 1996 година 

Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Това важи и за годишните данъци, какъвто е данъкът върху сградите. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година, данъците и техния размер, които те ще плащат.