Днес, ден преди националния си празник – 1 декември, румънците гласуват за новия парламент на страната. За първи път те ще избират сенатори и депутати чрез мажоритарен вот.
Около 18 милиона гласоподаватели застават пред избирателните бюра за участие в парламентарните избори, белязани от двубоя между левите социалдемократи и десните демократи-либерали след една кампания, доминирана от икономическата криза, предаде АФП. И двете опозиционни сили се радват всяка съответно на 32% и 35 % от възнамеряващите да участват в изборите – недостатъчен резултат, за да се състави едно солидно мнозинство.
Национално-либералната партия на премиера Калин Търичану се очаква да вземе около 20% от гласовете, превръщайки се също така в непреодолим фактор в преговорите за всеки един съюз. Единствената друга формация, почти сигурно прескачаща бариерата от 5% за влизане в парламента, Демократичният съюз на унгарците, участващи в правителството, винаги разиграва позицията си, за да фигурира във всяко от правителствата от 1996 насам. В замяна, крайнодясната Партия Велика Румъния може за пръв път да остане извън парламента.
Ако всяка една от трите основни партии издигне собствен кандидат за поста министър-председател, изборът ще е на президента Траян Бъсеску, който увери, че „никой не е в състояние да му налага едно или друго име" за бъдещ глава на правителството.
Шестите поред парламентарни избори след свалянето на комунистически режим през 1989 г., тези избори се провеждат по нов начин, комбиниращ мажоритарния елемент с пропорционални листи. При всички случаи който и да е победител, той няма да спечели кой знае какво, доколкото икономическата криза започва. Тя ще се проявява заедно с многобройни социални конфликти, останали под сурдинка по време на предизборната кампания и които вероятно ще избухнат от януари нататък.
За 452-та мандата – 315 за депутати и 137 за сенатори – се състезават общо 2965 политици, от които 2070 за Камарата на депутатите и 895 за Сената. За да стигнат до парламента, партиите трябва да преминат прага от пет процента от валидните гласове или да имат кандидати победители в шест района за Камарата на депутатите или в три избирателни района за Сената.
Проучвания на общественото мнение седмица преди изборите показват най-добри резултати за Социалдемократическата партия и Демократично либералната партия, като разликата в подкрепата за тях според различните проучвания е 3-4 процента.
Около 18 милиона гласоподаватели застават пред избирателните бюра за участие в парламентарните избори, белязани от двубоя между левите социалдемократи и десните демократи-либерали след една кампания, доминирана от икономическата криза, предаде АФП. И двете опозиционни сили се радват всяка съответно на 32% и 35 % от възнамеряващите да участват в изборите – недостатъчен резултат, за да се състави едно солидно мнозинство.
Национално-либералната партия на премиера Калин Търичану се очаква да вземе около 20% от гласовете, превръщайки се също така в непреодолим фактор в преговорите за всеки един съюз. Единствената друга формация, почти сигурно прескачаща бариерата от 5% за влизане в парламента, Демократичният съюз на унгарците, участващи в правителството, винаги разиграва позицията си, за да фигурира във всяко от правителствата от 1996 насам. В замяна, крайнодясната Партия Велика Румъния може за пръв път да остане извън парламента.
Ако всяка една от трите основни партии издигне собствен кандидат за поста министър-председател, изборът ще е на президента Траян Бъсеску, който увери, че „никой не е в състояние да му налага едно или друго име" за бъдещ глава на правителството.
Шестите поред парламентарни избори след свалянето на комунистически режим през 1989 г., тези избори се провеждат по нов начин, комбиниращ мажоритарния елемент с пропорционални листи. При всички случаи който и да е победител, той няма да спечели кой знае какво, доколкото икономическата криза започва. Тя ще се проявява заедно с многобройни социални конфликти, останали под сурдинка по време на предизборната кампания и които вероятно ще избухнат от януари нататък.
За 452-та мандата – 315 за депутати и 137 за сенатори – се състезават общо 2965 политици, от които 2070 за Камарата на депутатите и 895 за Сената. За да стигнат до парламента, партиите трябва да преминат прага от пет процента от валидните гласове или да имат кандидати победители в шест района за Камарата на депутатите или в три избирателни района за Сената.
Проучвания на общественото мнение седмица преди изборите показват най-добри резултати за Социалдемократическата партия и Демократично либералната партия, като разликата в подкрепата за тях според различните проучвания е 3-4 процента.
Източник: dir.bg
