Добрите услуги обикновено заслужават банкнота в повече. Този подход винаги е добре посрещнат. Символичният жест не е изгубил аристократичността си и показва благоразположение.
Началото на традицията е отбелязано някъде през ХVІІІ век, когато английските благородници се събират в известните „чаени градини" за да се насладят на обичания от тях чай или кафе. Срещите били съпроводени с разговори, сладки и танци. Те се определяли и от климатичните условия, като най-удобните месеци в годината били между май и октомври. Стичали се също множество търговци и високопоставени магистрати и чиновници. Всеки един от посетителите бил заинтересован да бъде обслужен с предимство и тъй като привилегиите рядко са безплатни – работата на прислужниците трябвало да се насърчи. На всяка маса имала малка дървена табла с абревиатурата „T.I.P.S." („To Insure Prompt Service"), което означава буквално „да се осигури бързо обслужване". Този, който не желаел да чака дълго и да пие хладен чай, оставял монета в таблата и по-този начин ставал VIP посетител.
Тази вид премия запазва наименованието tip на английски. Тази привичка се разпространила както в Европа, така и из целия свят, посредством колониалните владения на европейските метрополии. Но този навик и предимствата, които гарантирал, добили различни размери по света. Дори в отделните държави в Европа има различни „традиции". Във Великобритания е нужно да се остави 10% от поръчката, но в пъбовете, където се сервират само напитки и мезета, не е прието да се оставя такъв бакшиш.
В Италия можете да не се замисляте за допълнително заплащане за обслужването, тъй като то вече е включено в сметката – надписът на италиански гласи „servizio e copreto". Обикновено тази сума също е 10%. Приблизително толкова очакват от вас и в Испания и Португалия, но това не се споменава никъде в сметката и е оставено на вашия избор.
В Германия също не е особено разпространено даването на големи бакшиши, но винаги ще е добре да оставите 5% от сметката вповече. Приблизително толкова е в Австрия и Холандия. В скандинавските страни този процент е 7-10%. Подобни са сумите в Гърция и Турция.
Във Франция е прието да се оставя по-висок бакшиш (там той се нарича „pourboire"). В заведенията е хубаво да внимавате дали в менюта и в сметката пише „service compris", което означава „обслужването е включено" – тогава не е нужно да доплащате. Ако тези думи отсъстват, то тогава трябва да добавите 15-17% от общата стойност. В кафенетата може да ви се размине и с монета или две от едно евро.
В САЩ може да бъдете изненадани от това, че собственикът на заведението може изобщо да не плаща на обслужващия персонал. Затова най-често на сметката ще намерите надпис „tips 10%", който е достатъчно красноречив и не зависи от вашия избор. В някои луксозни квартали като Бевърли Хилс бакшишите могат да бъдат 20-25% от сумата.
В Япония не е прието да се оставя бакшиш, а ако клиентът иска да поощри персонала по този начин, това ще бъде прието като неуважение. Това обаче важи главно за реномираните ресторанти, които са горди със своите традиции, тъй като практиката за даване на бакшиш все повече си пробива път. Често бакшишът е включен в сметката, но йероглифите указващи това остават непонятни за чужденците, както и нежеланието на служителите да приемат бакшиш с оправданието, че „вече е платено".
В Египет, Индия и Китай луксозната обстановка, артистичното обслужване, внимателното отношение и изящните ястия и напитки също се допълват от 10% бакшиш.
Някои от звездите са прочути със стиснатостта си – например Барбара Стрейзанд и Дженифър Лопес. При сметки над 500 долара се случвало да оставят бакшиш от 10 долара, а Сара Джесика Паркър оставила бакшиш от 50 цента.
Знаменитости, които са известни с щедростта си, са Селин Дион, която може да остави бакшиш от 100 долара на сервитьора в нюйоркски ресторант, Джони Деп, Киану Рийвс, Ума Търмън и Инес Састре. Анонимен посетител зарадвал шведската сервитьорка Жозефина Джъстин със своето Porsche-924, тъй като тя му се сторила като ангел. Бил Мъри е известен не само с щедростта си, а и с това, че обича да забавлява персонала с интересни и развлекателни истории.
Началото на традицията е отбелязано някъде през ХVІІІ век, когато английските благородници се събират в известните „чаени градини" за да се насладят на обичания от тях чай или кафе. Срещите били съпроводени с разговори, сладки и танци. Те се определяли и от климатичните условия, като най-удобните месеци в годината били между май и октомври. Стичали се също множество търговци и високопоставени магистрати и чиновници. Всеки един от посетителите бил заинтересован да бъде обслужен с предимство и тъй като привилегиите рядко са безплатни – работата на прислужниците трябвало да се насърчи. На всяка маса имала малка дървена табла с абревиатурата „T.I.P.S." („To Insure Prompt Service"), което означава буквално „да се осигури бързо обслужване". Този, който не желаел да чака дълго и да пие хладен чай, оставял монета в таблата и по-този начин ставал VIP посетител.
Тази вид премия запазва наименованието tip на английски. Тази привичка се разпространила както в Европа, така и из целия свят, посредством колониалните владения на европейските метрополии. Но този навик и предимствата, които гарантирал, добили различни размери по света. Дори в отделните държави в Европа има различни „традиции". Във Великобритания е нужно да се остави 10% от поръчката, но в пъбовете, където се сервират само напитки и мезета, не е прието да се оставя такъв бакшиш.
В Италия можете да не се замисляте за допълнително заплащане за обслужването, тъй като то вече е включено в сметката – надписът на италиански гласи „servizio e copreto". Обикновено тази сума също е 10%. Приблизително толкова очакват от вас и в Испания и Португалия, но това не се споменава никъде в сметката и е оставено на вашия избор.
В Германия също не е особено разпространено даването на големи бакшиши, но винаги ще е добре да оставите 5% от сметката вповече. Приблизително толкова е в Австрия и Холандия. В скандинавските страни този процент е 7-10%. Подобни са сумите в Гърция и Турция.
Във Франция е прието да се оставя по-висок бакшиш (там той се нарича „pourboire"). В заведенията е хубаво да внимавате дали в менюта и в сметката пише „service compris", което означава „обслужването е включено" – тогава не е нужно да доплащате. Ако тези думи отсъстват, то тогава трябва да добавите 15-17% от общата стойност. В кафенетата може да ви се размине и с монета или две от едно евро.
В САЩ може да бъдете изненадани от това, че собственикът на заведението може изобщо да не плаща на обслужващия персонал. Затова най-често на сметката ще намерите надпис „tips 10%", който е достатъчно красноречив и не зависи от вашия избор. В някои луксозни квартали като Бевърли Хилс бакшишите могат да бъдат 20-25% от сумата.
В Япония не е прието да се оставя бакшиш, а ако клиентът иска да поощри персонала по този начин, това ще бъде прието като неуважение. Това обаче важи главно за реномираните ресторанти, които са горди със своите традиции, тъй като практиката за даване на бакшиш все повече си пробива път. Често бакшишът е включен в сметката, но йероглифите указващи това остават непонятни за чужденците, както и нежеланието на служителите да приемат бакшиш с оправданието, че „вече е платено".
В Египет, Индия и Китай луксозната обстановка, артистичното обслужване, внимателното отношение и изящните ястия и напитки също се допълват от 10% бакшиш.
Някои от звездите са прочути със стиснатостта си – например Барбара Стрейзанд и Дженифър Лопес. При сметки над 500 долара се случвало да оставят бакшиш от 10 долара, а Сара Джесика Паркър оставила бакшиш от 50 цента.
Знаменитости, които са известни с щедростта си, са Селин Дион, която може да остави бакшиш от 100 долара на сервитьора в нюйоркски ресторант, Джони Деп, Киану Рийвс, Ума Търмън и Инес Састре. Анонимен посетител зарадвал шведската сервитьорка Жозефина Джъстин със своето Porsche-924, тъй като тя му се сторила като ангел. Бил Мъри е известен не само с щедростта си, а и с това, че обича да забавлява персонала с интересни и развлекателни истории.
Източник: millionaire.bg
