Близо 18 души са загинали в сирийски затвори между март 2011 г. и декември 2015 г., сочи доклад на "Амнести Интернешънъл", разкриващ жестоките мъчения и нечовешкото отношение към лишените от свобода.
Според данните на Амнести за този период са загинали 17 723 души, а правозащитната организация е интервюирала 65 бивши затворници, които разказват за системния тормоз по времето, прекарано зад решетките.
"Третираха ни като животни. Искаха условията да се възможно най-нечовешки", разказва адвокатът Самър, който си спомня реки от кръв.
Друг интервюиран разказва за случай, при който седем арестувани са загинали, когато вентилацията в сграда на агенцията за разузнаване спряла да работи: "Започнаха да ни ритат, за да проверят кой е жив и кой не. Казаха на мен и другия оцелял да станем, тогава разбрах, че седем човека са умрели, че съм спал до седем трупа. После видях останалите тела в коридора, около 25", припомня си той.
Сирийското правителство от десетилетия използва изтезанието като инструмент за смазване на противниците си, твърди ръководителят на "Амнести" за Близкия изток и Северна Африка Филип Лутър. По думите му това продължава и днес като част от системна и широкоразпространена атака срещу всеки, за когото се подозира, че се противопоставя на властта. Това, казва Лутър, са престъпления срещу човечеството.
С помощта на специалисти и бивши затворници "Амнести Интернешънъл" са изградили виртуален модел на един от най-страховитите затвори в Сирия - Сайдная. Комплексът, разположен на 25 км северно от Дамакс е съвсем непознат, има малко снимки на сградите отвън и никакви отвътре, достъпът на медии до него е абсолютно забранен. Разкритията на хората, излежаващи присъди зад неговите стени, са смразяващи.
Новодошлите затворници са били посрещани с затвърден ритуал, включваш зверски побой, често с метални прътове или електрически кабели. Тези "партита" са последвани от проверки, при които жени са били подлагани на сексуално посегателство и изнасилване от служители мъже.
Във военния затвор има и изключително строги мерки, целящи да пречупят лишените от свобода. Ограничено е дори правото на затворниците да говорят или да поглеждат надзирателите - когато такъв влезе в килията, арестантът трябва да падне на колене и да покрие очите си. Така те са излежавали присъдите си в постоянен стрес.
Към това трябва да се прибави и гладът, който е ежедневие. Някои ядат портокалови кори и костилки от маслини, за да не умрат. Говори се, че е нормално мъже да влизат в Сайдная, тежейки 100-100 кг, а на края на престоя си да са се стопили до 45 кг. Разказва се и за пълна липса на медицински грижи, затова и смъртността е толкова висока - по около 300 души на месец. В много случаи става въпрос за нещо лесно лечимо като инфектирана рана, но изключително тежките условия водят до фатален край.
Сред споделените истории е и тази на Салам, адвокат от Алепо, прекарал над две години в Сайдная. Той си спомня миризмата влага, кръв и пот или "миризмата на изтезание", както я определя. Салам разказва за случай, при който надзирателите са били до смърт треньор по кунг фу, след като са разбрали, че е преподавал на други затворници. Заедно с него на момента са убити петима души. Следват побои на още 14 души, всички от които загиват в рамките на седмица.
