В Сирия, Йемен и Нигерия земеделието е съсипано и гладът се е превърнал в оръжие.
Докато някои хамбари на Запад ще пращят от жито тази зима, гладът повече отвсякога се използва като военно оръжие - от долините на Сирия до някои анклави в Нигерия, където земеделието е просто съсипано.
Над 50 милиона жители на 17 страни, обхванати от продължителни конфликти, са в положение на "тежка продоволствена несигурност", алармират две агенции на ООН.
Йемен и Сирия оглавяват списъка, публикуван в края на юли от Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Световната програма на ООН по прехраната.
Съответно 14 и 8,7 милиона души - над половината население на Йемен и 37 на сто от жителите на Сирия - имат "спешна нужда от храна, продоволствие и подсилване на средствата им за съществуване", по-специално чрез помощи за селското стопанство, посочват тези агенции.
Същата ситуация в Североизточна Нигерия, в анклавите, жертва от 2009 г. на насилието от страна на ислямистката групировка "Боко харам". Според оценка на "Лекари без граници" над 500 000 души там са в "катастрофална санитарна ситуация".
Хиляди разселени лица от този регион, прокудени и изгладнели, получиха за първи път хранителни помощи едва в края на юли.
Сирия: двойно по-малка реколта
Специалистите по прогнозите в един глас предричат за 2016 г. изключително високи зърнени реколти в ред страни производителки.
Което сваля цените на селскостопанските суровини по световните пазари и дава на държави като Египет - най-големия световен вносител на зърно, възможността да напълни силозите си на добра цена. Но за страните, в които бушува война, вносът на зърно изглежда недостижим лукс.
Така че за тях е решаващо да запазят селското си стопанство, ако ще и в най-традиционния му вид - дори само колкото да задържат хората по нивите и да им спестят мигрантските неволи, обясни по телефона за АФП Доминик Бюржон, директор на ФАО по спешните ситуации.
"Селското стопанство безспорно играе важна роля за оцеляване на населението при шока на войната", каза той. Това лято част от селскостопанските дейности в някои области от Сирия, съответно и част от реколтите, бяха подсигурени от разселени лица, насилствено прогонени от други региони.
Това противодействие обаче не може да спре колапса на земеделието в една страна, която някога бе житницата на Близкия изток и където 80 на сто от селяните се изхранват от земята.
"В Сирия бяха унищожени всички промишлени птицеферми и това удря по най-бедните, защото пилешкото месо е най-достъпният източник на протеини", отбелязва Бюржон.
Тази година ФАО очаква зърнената реколта в Сирия да е под 1,9 милиона тона при над 4 милиона тона годишно преди войната. Международната организация обаче трудно ще убеди страните донори на ООН да развържат кесиите и да купят семена, торове и инвентар за сирийските агропроизводители.
"Ноев ковчег" за растителни култури
"Стремежът ни е да покажем как продоволствената сигурност влияе на стабилизирането на населението", обяснява Бюржон, разочарован от това, че "кампанията за набиране на 86 милиона долара" е получила до момента едва 10 на сто от необходимите средства.
В края на юни папа Франциск изрази възмущение, че гладът се използва като "военно оръжие". При посещение в централата на Световната програма на ООН по прехраната в Рим, където е базирана и ФАО, той с огорчение констатира, че оръжия се разпространяват по-лесно, отколкото храна.
По време на бедствие или след него обаче продоволствените и селскостопанските помощи трябва да се разпределят с подчертано внимание, за да не бъдат нанесени други щети. Бюржон, например, предупреди някои доброволчески неправителствени организации, планирали да раздават в Сирия посевни материали:
"Не бива да внасяте семена, неотговарящи на условията в страната (климат, почви, вода и др.). Това може да бъде в разрез с всички агрономически изследвания и да върне страната години назад".
Заради войната и затварянето на централния склад за стратегически посевен материал в Алепо сирийските селскостопански производители изгубиха достъп до всички сортове семена, разработени от местните агрономи.
В резултат те бяха принудени да се обърнат към глобалното хранилище в Норвегия, за да вземат от складирания там сирийски генетичен материал и да започнат от самото начало развъждането на сортове, каквито вече се култивират в съседните страни.
Така бе използвана за първи път световната банка за семена - един вид Ноев ковчег за растения, сгушен сред ледовете.
