Работодателите настояват тази година да няма преговори за определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности. Също така АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП искат да започне най-после работата по изготвянето на нов модел за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в България. Тези две искания присъстват в писмо, изпратено от бизнес организациите до социалния министър Зорница Русинова и до финансовия Владислав Горанов.

В мотивите към исканията е записано, че приетият подход за определяне на МОД увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. През миналата година работодателските организации също се обединиха с искане да отпадне методът за договаряне на МОД и заплашиха, че ще препоръчат на браншовите организации да не участват въобще в преговорите тази година. В сегашното писмо не присъства такъв ултиматум.

Без бърза промяна

Необходимостта от промяна в модела на определяне на праговете и на МРЗ се изтъква многократно в различни доклади на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд. През септември 2015 г., след приключването на кампанията по договаряне на праговете, тогавашният социален министър Ивайло Калфин също се обяви за промяна на модела. Тогава той изтъкна като най-добър модел въвеждане на минимални заплати за отделните браншове, които да се договарят между националните работодателски и синдикални организации, а не между отделни браншови организации.

Идеята беше новият подход да се използва още през тази година, но досега няма публична информация по този въпрос. От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) не отговориха дали през последната година се е работило по този въпрос. От ведомството коментираха за "Капитал" само, че "темите, които поставят в писмото си четирите национално представителни работодателски организации (относно МОД и МРЗ), са от съществено значение и също са на вниманието на МТСП". Също така посочват, че предстои да се проведат дискусии по тях в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество "в интерес на конструктивния разговор и на постигането на съгласие на социалните партньори в полза както на бизнеса, така и на трудещите се".

Още тежест

Писмото на работодателските организации идва във връзка с предстоящите преговори между различните съсловни организации и синдикатите за определяне на минимални и максимален осигурителен праг. Обикновено разговорите започват през август и трябва да завършат през септември. Практиката от последните години показва, че се постигат договорки при едва половината от общо 85 икономически дейности. Причините за това са няколко: синдикатите и съсловните организации не успяват да се разберат или липсва представител на конкретната икономическа дейност.

Ако не се постигнат договорки, социалният министър решава какво да се случва в тези дейности. През последните две години решенията са в една посока – повишаване със средното ниво на постигнатите договорености в другите дейности. Така праговете за 2015 г. бяха увеличени с 4.4%, а за 2016 г. – с над 8%. Заедно с това с по 9% растеше максималният осигурителен праг, а при МРЗ годишното нарастване варира между 12 и 16%.

Притеснението на работодателите за 2017 г. обаче е по-голямо, тъй като догодина освен вдигане на минималните прагове предстои повишаване на осигурителната вноска с 1 пр. пункт. Тези две промени ще увеличат допълнително разходите за труд на бизнеса, които през годините растат значително по-бързо от производителността на труда. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че общите разходи на работодателите за труд (заплати, осигуровки и др.) са се увеличили с близо 8% през първото тримесечие. За сметка на това производителността на труда в страната е нараснала едва с 2.1%.