Беше добре да има нов закон за предучилищното и училищно образование и той е факт, тъй като старият бе от 1991 г., а времето твърде бързо нанесе своите корекции. Странното в новия закон бе това, че в 42 НС той не бе внесен от Министерски съвет, а от група народни представители, начело с председателката на образователната комисия, която е определяна от свои съпартийци като твърде амбициозна.
Това каза в интервю за БГНЕС Христо Монов, преподавател по психология във Факултета по начална и предучилищна педагогика в СУ "Св. Климент Охридски".
Според него големият въпрос на новия закон трябваше да бъде какво и как ще се учат нашите деца, а не да има претенция да решава странични проблеми с палиативен ефект.
Защото не може в 21 век те да продължават да ходят с тежките чанти на училище, в които са напъхани учебниците и помагалата, след като има глобалната мрежа, чрез която достъпът до информация е моментален, чрез лаптопи или таблети.
Много хора не познават парламентарната технология, но от начина, по който бе приет Законът за предучилищното и училищно образование, произтича не само неговото качество, но и приложението му. Та, този закон бе приет на първо четене в 41 НС. А когато започна работа 42 НС от българския клон на „Отворено общество” поискаха среща с мен и с председателя на комисията по образование проф. Ваня Добрева, казва още Монов.
"Ние се съгласихме и по време на този разговор имаше представител на тази организация от Будапеща. На нашите логични аргументи срещу текста на закона не чухме разумни доводи, той само повтаряше, че законът трябва да бъде приет. Накрая гостът не се сдържа и буквално ни каза, че трябва да приемем закона, защото за него са платени пари. Това ме наведе на мисълта, че този закон не е писан в България. За мен той е сглобяван от хора, които робуват на идеологическата парадигма на либералния мултикултурализъм", допълни още той.
Монов смята, че текстът на закона е идеологизиран, тъй като чрез философията си той унищожава традицията в българското образование, която се изразява и в неговата равно достъпност, независимо от социалното и финансово състояние на семейството на ученика, изграждането на национална идентичност – спомнете си споровете какво да отпадне от учебния материал.
Не само – разбиват се онези постижения, които и сега имаме в българското образование. Забелязвате ли, че това, което приемахме за елит – специализираните гимназии, имам предвид математическите, езиковите, вече стават минало. Те ще се наричат профилирани и не разбирам какво им пречи наименованието – математическа гимназия, примерно? Та те имат реален имидж в очите на нашите сънародници, граден бавно през годините. И които създават действително елита на нацията ни, коментира психологът.
Той уточни, че специално за езиковите никога не е твърдял, че трябва да бъдат наречени точно така, защото в света, в който живеем човек, ако не знае език, си остава на нивото на дълбоката провинция, колкото и способности да има. Ако те бяха предпочитани досега, то е защото самата методика на изучаване на езика, караше децата да бъдат по-дисциплинирани в получаването на знания. А това е най-важното за едно образование – да научиш хората да учат, да ги мотивираш за това.
Поддържам, разбира се, връзка с учителите, защото е такава професията ми – повече от 30 г. ги подготвяме за тази сфера. За съжаление, не виждам Законът за предучилищното и училищното образование да им дава повече отговорности. Напротив, той им вменява повече бюрократични задължения, които и без това са им в повече. На тях им остава все по-малко време да преподават, да общуват с учениците си, да се грижат за тяхното личностно развитие, смята психологът.
От друга страна нищо в този закон не спомага за кариерното развитие на учителите. Няма стандарт за тяхната професия, не се дефинира кой може да бъде учител, каква е обществената подкрепа за него. Ами тогава как ще се стимулират учителите да отиват да преподават в едни от най-западналите и затънтени краища на страната? И не случайно – това са проверими данни – ако у нас годишно учат около 15 000- 20 000 души за учители в бакалавърска и магистърска степен, то постъпващите на работа в училищата са едва под 0.2% от тях.
"Ще го кажа директно – при такъв подход след 5 г. в България няма да има учители. Или – 70% от тях ще бъдат в пенсионна възраст. Тогава за какво качествено образование говорим", пита Монов.
Според него проблемът тук е, че възрастовата разлика между учениците и техните учители се увеличава прекомерно много, което я прави от поколенческа в културна. Става дума за хора, расли в различни културни епохи, формирани в различни модели на личността. Културният код за предаването на опит и знания един на друг е различен. Част от хората от моето поколение не могат да четат културния код на децата, които би трябвало да обучават.
По думите му натовареността на учениците е огромна у нас и не виждам как това ще бъде преодоляно чрез новия закон. Спомнете си, че в най-добрата в света образователна система във Финландия учебното време е най-късо, домашни на практика няма, а мотивираността на учениците там да учат е най-силна. Но там учител е престижна професия. А в първия вариант на този закон през 2013 г. на първо четене думата учител се споменаваше само веднъж, и сега в мотивите към него не се говори за учител, а за „педагогически специалисти”/?!/.
Ако питате дали ще има хаос в началото на новата учебна година, поради ред недомислия по прилагането на закона, бих казал, че провалът вече е налице. Истината е, според мнението на големи групи колеги и учители е, че на всяка цена бе наложен един закон без диалог с професионалната общност /която сама настояваше да има реформа - бел.а./, за да се оправдае в крайна сметка изхарчването на едни пари, категоричен е Христо Монов.
Атанасова
Незапознат
вземат''заплатенца''.По надолу се казва че даже са и много.Дай да не изпадаме в крайности.Аз бих казал(а) са ви достатъчно щом продължавате да работите като такава без да си сменяте работното място с друго.Защо не си''натискате парцалите''и гледате живота си без да се опитвате да давате определение или мнение за нещо което обществото няма да подкрепи или пък одобри?Като познавам манталитета на съсловието усещам как започвам да ви ядосвам.Защо?За какво?
Затова че не можете да вкарате учениците в час а тези които са вътре си
оправят прическите,чатят си със смартфоните,лакирват ноктите,мляскат с
дъвки и гледат пусто и пренебрежително.А вие си ''изпявате''урока и така ден
след ден,година след година.
Затова че цялото ви работно време няма 8 часа и е осеяно с''прозорци''.През
това време сте или в най-близкото кафене или пък нищите клюки.
Затова че никой нищо странично не може да ви накара да направите защото
все си имате работа.Интелектуална работа.Независимо че за момента може
и да не е така.
Затова че отпуската ви е два пъти повече от останалите.А през останалото
време от лятната ваканция когато сте на''поста''си се чудите какво да правите.
Буквално се изморявате от скука но ако трябва да свършите малко физическа
работа и то за кабинета си ви е криво.Като казвам физическа нямам предвид
непосилна.Например да хванете четчицата и да боядисате малко така между
другото,някое прозорче да забършите,прахчиицата да оберете....от тоя род
неща.Нека да не продължавам повече.Мисля че разбрахте защо казах че парите които получавате са ви достатъчни.Не малко или много!А иначе статията наистина ми хареса.Мнение подкрепено с факти и примери.Макар че едва ли няма да има учители.Ще има но те ще са ''измислени''.Което може би е едно и също.Защото ''...най-важното за едно образование – да научиш хората да учат, да ги мотивираш за това.''А не градивните елементи от тази сфера да
гледат да мотивират единсвенно себе си да продължат да взимат''заплатки''
ако може и по-големки без да са изпълнили предназначението си.
Що бе
Вярно
Нека остане думата Учител, и да имат ВРЕМЕ да общуват с децата! Щом така и така ще има стремеж към "уплътнен ден" на малките и ще стоят по сто часа в училищата ...
За чантите е вярно!
бивша директорка
333
Ма оооо
До незапознат
Незапознат
Толкова противоречия възникват по време на постоянно правещите се промени че човек се чуди кое е правилно и какво трябва да прави че да не наруши нещо. Както казвате работата на учителя е да учи а не да възпитава.Макар че ако се замислите двете са взаимно свързани.За съжаление в определени случаи едното не води до другото.Когато болшинството от учащите се даже и не знаят тази дума какво означава какво правите?Нищо.Значи не сте в състояние да обучавате,тоест да работите.При това положение да се твърди че заплатата е несъобразена с работата която вършите е......Няма да давам определение. Вие си отговорете.Ако продължим в този дух за проблема,започваме едни на други да се обвиняваме.При което всяка страна твърди че в нея не е вината и се завъртаме в един омагьосан кръг до безкрайност.Този факт а и другите примери ги изтъкнах за да се опитам да ви убедя че оптималният вариант в случая е да се мълчи,да се взима толкова колкото дават и да се остави всичко да върви подяволите.Съжалявам за негативизма с който завършвам но при това положение и този развой на нещата това е неизбежно.