Той е млад пенсионер и вместо да виси по градинки и кафенета, решил да сбъдне своя стара мечта - да завърши висше образование по любимия предмет от училище - история.

58-годишният Мехмед Ялъм от село Градище вече е приет в специалност "история и турски език" в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски". Засега се очертава да бъде доайен сред първокурсниците.

Покрай явяването на изпита и записването вече е претръпнал, че състудентите му ще бъдат на възрастта на дъщерите му. С нетърпение очаква 12 септември, когато започва учебната година във ВУЗ-а.

"Повечето мои набори, като се пенсионират, гледат да си намерят работа като пазачи. Може би пенсиите им са малки. Моите 450 лв. са ми горе-долу достатъчни. Аз не искам да работя, а да уча", решително заявява студентът пред "Труд".

Наработил се е достатъчно. Има стаж от 40 г. и все в завод "Мадара", защото започнал още на 17. Бил е автомонтьор, шлосер, водач на мотокар. Много си обичал работата, но през цялото време меракът му бил да учи история, а не само да поглъща любителски исторически четива.

Преди време Мехмед вече е бил приеман в университета. През 1995 г. и той, и съпругата му Юке станали студенти. За работника задочник обаче ходенето на очни занятия се оказало изморително и непосилно. Случвало се двамата съпрузи да карат общи лекции, а Юке виждала как Мехмед едва се спасява от дрямката.

"На работа ли да ходя, на училище ли?" - питал се Мехмед. Родителите му се разболяли, дъщерите били малки. За капак от разтуреното ТКЗС им върнали животни. Така зарязал студентството и отстъпил на съпругата тя да учи. И до днес Юке е секретар на читалището в близкото до Шумен село Градище и негова библиотекарка.

"Напуснах, но си казах - все някой ден ще продължа", спомня си Мехмед. Досега къде на шега, къде наистина в дома им все се говорело как таткото ще следва, след като се пенсионира.

Дъщерите му даже настоявали, че те ще го издържат, както той е устоял и двете да станат висшистки. Така до юни тази година, когато голямата Емине (32 г.) го завела в университета. Тя завършвала магистратура, трябвало да подаде молба за изпит. Предложила му да влязат в бюрото за информация и започнала да разпитва за предлаганите специалности.

"Ти ли ще учиш?", интересували се служителите. "Не, баща ми" - изненадала ги тя. На младия пенсионер не му трябвало много навиване, бързо написал в документите три желания. А на 5 юли бил изпитът. Имал седмица време да си опресни знанията.

"Някои хора ми се чудят за какво отивам да уча. Такива ги питам - а на теб пречи ли ти? Правя го за обща култура! Докато е жив човек, все се учи. Нямам намерение да ставам учител. Нито пък да правя кариера и да раста в йерархията като доцент, професор...", смее се Мехмед. И отсича: "И на 58 години не е късно да си студент!"