Върховният касационен съд (ВКС) постанови, че допуска вписване в регистъра на политическите партии на Политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“.

Съдиите от Върховния касационен съд Ваня Алексиева, Евгений Стайков и Светла Чорбаджиева отмениха определението на съдия Лилия Илиева от Софийски градски съд, с което отказа регистрация на партията на Лютви Местан ДОСТ.

Върховните съдии не споделят "съображенията на СГС, въз основа на които е отказана регистрацията на ПП ДОСТ – възможни бъдещи действия на етническа или верска основа в отклонение от целите, формулирани в нейния устав – укрепване на българския парламентаризъм, ускоряване на евроатлантическото развитие, реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство, реализиране реформи в съдебната власт, подобряване на бизнесклимата и др., както и липса на яснота относно начина на постигането им."

Ето и пълното определение на съда:

С Решение № 125/29.07.2016 г. по търговско дело № 1577/2016 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отмени решението на Софийския градски съд (СГС) от 7 юли 2016 г. по рег. дело № 346/2016 г. и вместо него постанови:

Допуска вписване в регистъра на политическите партии в Софийския градски съд на Политическа партия с наименование „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ (ПП ДОСТ), със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, Район „Оборище“, ул. „Бачо Киро“ 26-28-30, сграда № 30, ет. 2; Устав на ПП ДОСТ, приет на Учредителното събрание на 10.04.2016 г., който е неразделна част от настоящето решение.

Ръководните органи на партията са Изпълнителен съвет и Национален контролен съвет.

Политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ се представлява от нейния председател – Лютви Местан.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдебният състав на ВКС приема, че са основателни оплакванията на жалбоподателя за постановяване на отказа за вписване в регистъра на политическите партии в нарушение на разпоредбите на Закона за политическите партии (ЗПП) и за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за създаване на партия на етническа основа с цели, различни от официално декларираните, които водят до етноцентризъм и възможно нарушаване на основополагащи конституционни принципи. В мотивите на ВКС пише: „Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на СГС, въз основа на които е отказана регистрацията на ПП ДОСТ – възможни бъдещи действия на етническа или верска основа в отклонение от целите, формулирани в нейния устав – укрепване на българския парламентаризъм, ускоряване на евроатлантическото развитие, реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство, реализиране реформи в съдебната власт, подобряване на бизнес климата и др., както и липса на яснота относно начина на постигането им“.

Според върховните съдии ненакърнимостта на конституционното право на сдружаване на гражданите в партии обуславя недопустимостта да се въвеждат допълнителни изисквания за регистрация на политическа партия извън изчерпателно уредените в чл. 15, ал. 3 от ЗПП и да се създават критерии и стандарти за учредяване на политически партии, извън визираните изисквания на специалния закон. Забраната да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа цели да не се допусне създаването и функционирането на партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски признак поставят, затворени за лица, които не носят този признак. „Схващането, определящо разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Конституцията като забранителна, неоправдано стеснява смисъла й и не се споделя от Конституционния съд“ – пишат върховните съдии, като се позовават на Решение № 4/1992 г. по конституционно дело № 1/91 г. В мотивите на ВКС се посочва, че от представените списъци и декларации по чл. 15, ал. 3 от ЗПП е видно, че учредителите са от различни етнически групи, но преобладават гражданите с турски имена. Същевременно формулираните в Устава на ПП ДОСТ цели са общовалидни по отношение на всички граждани с избирателни права и партията е напълно отворена за членство. „Тезата на първоинстанционния съд за „най-вероятни действия на етническа или верска основа“ е само хипотетична. Представените по делото програмни документи и устав на ПП ДОСТ не дават основание да се приеме, че партията е образувана в ограничените рамки на етническа или верска група, затворена за хора, ценности и идеи извън нея“ – категорични са върховните съдии. Според тях е напълно произволен изводът на СГС за възможно наличие на цели, различни от официално декларираните от учредителите и записа ни в устава на партията.

Според съдиите от ВКС е несъстоятелен доводът на представителя на ВКП за несъответствие на декларациите за индивидуално членство с изискванията на чл. 11 от ЗПП. Констатациите за наличието на документи с поправки и зачерквания в единните граждански номера на някои от деклараторите, добавки и други външни недостатъци в проверените декларации в т. 2 А и т. 3 А са пренебрежимо малко в сравнение с броя на декларациите без външни дефекти – от проверените 970 броя декларации в посочените два тома на делото поправки и зачерквания съдържат само 46 бр. Останалите 924 бр. са редовни от външна страна документи и само техният брой е достатъчен, за да се приеме, че е спазено изискването на чл. 12 от ЗПП относно минималния брой учредители (500 бр. – чл. 12, ал. 2 от ЗПП). От общия брой проверени декларации по чл. 11, ал. 3 от ЗПП на членове на инициативния комитет в посочените два тома – 137 бр., напълно редовните са 122 бр. (при изискване за 50 бр. – чл. 10, ал. 1). Следователно проверката не опровергава изводите на съда по отношение на спазването на императивните изисквания на ЗПП относно учредяването на политическа партия. Възражението на представителя на ВКП за липсата на изявления в декларациите относно притежаване на българско гражданство не е съобразено с актуалната редакция на чл. 11, ал. 1 от ЗПП.

„Заявените подлежащи на вписване факти и обстоятелства, чието валидно осъществяване е обективирано в проверените документи, обуславят извода за законосъобразно създаване на политическата партия“ – категоричен е съдебният състав на ВКС и поради това обжалваното решение на СГС следва да бъде отменено, а искането за вписване – уважено.