Лидерът на КНСБ Пламен Димитров отправи критика към политиката относно доходите в страната, които според него трябва да бъдат стимулирани.
На пресконференция за стандарта на живот той отбеляза, че от 2014 г. насам или близо три години се наблюдава дефлация. Тя е в основата на бавния спад на тримесечна база на издръжката на живота на четиричленно домакинство.
От КНСБ очакват дефлацията да се задържи през цялата година и да не се потвърди средносрочната бюджетна прогноза на Министерство на финансите за възстановяване на инфлацията от 0,5%. По думите на Пламен Димитров тя е необходима, за да се изпълнят приходите, заложени в бюджета.
„Сега има намаляваща дефлация, в тази посока влияят бавно, но устойчиво увеличаващите се цени на горивата”, коментира синдикалният лидер. Регистрираната през първото полугодие дефлация е в размер на минус 1,1%. „Очевидно тук има тревога и въпросителна ако не стигнем положителни нива на инфлацията, как ще се отрази на приходите в държавата”, коментира Димитров. Той отбеляза, че един от основните фактори за растежа на икономиката - вътрешното потребление е поставено под изпитание.
Пламен Димитров изтъкна още, че увеличението на заетостта е доста плахо и то не кореспондира с намалението на безработицата. Спадът на безработицата до ниво от 7,3% показва, че икономиката явно търси кадри. 2,7% е намаление на безработицата по данни на Евростат за периода 2015 – 2016 г. или това са близо 70 000 лица по-малко. Същевременно дълготрайната безработица застрашава да остави постоянно извън пазара на труда около 157 000 души или 56,06% от безработните лица били без работа над една година.
Относно равнището на младежката безработица притеснителен остава фактът, че всеки четвърти безработен е младеж на възраст между 15 и 29 години. Голям остава проблемът и с така наречените обезкуражени лица, които наброяват 179 300 души. 40% от тях са лица до 34-годишна възраст.
От КНСБ обявиха още, че заетостта се увеличава с 25 000 работни места, но същевременно под една трета от безработните са станали наети лица.
Пламен Димитров отбеляза, че няма директна връзка между ръста на икономиката и безработицата и това се дължало на факта, че голяма част от хората се насочват към Терминал 1 на Летище София.
Стана ясно още, че през 2008 г. сме изгубили 450 000 работни места, а от тях през годините са възстановени не повече от половината. Според Пламен Димитров ако искаме да се сбъдне икономическият растеж, е необходима интервенция в посока повече харчове – правителствени, инвестиционни и на домакинствата, за което обаче са нужни и повече доходи.
Президентът на КНСБ бе категоричен, че се манипулира темата за спестяванията на българите. Той отбеляза, че не било вярно, че сме станали по-заможни, защото депозитите ни растат, тъй като удобно се премълчавал фактът, че две трети от домакинствата нямат никакви депозити.
Относно динамиката на цените на потребителските групи се отчита намаление в цените на хранителните стоки спрямо предходното тримесечие с 0,6% - най-вече при зеленчуците и зеленчуковите консерви, яйцата, млякото и млечните продукти. При нехранителните стоки се отчита ръст с 0,2% за тримесечието слаб ръст се наблюдава при групите – услуги за водоснабдяване и хигиена на жилището с 2,3%, облекло, обувки и лични принадлежности, транспорт с 2,7%, хотелиерски услуги с 0,6%.
Възстановяването и търсенето на работна сила е безспорен важен фактор за повишаване на средната работна заплата.
Нараства търсенето в отраслите, при които средната работна заплата е над средното заплащане на труда. Това са дейности в областта на информационните технологии и услуги, където ръстът е от 13,1 %, а средната работна заплата е 2576 лева. Следващ отрасъл е производството на превозни средства, където увеличението на заетите е с 10,4%, а средната работната заплата е 829 лева. Увеличение на заетите има и в дейностите, свързани с научните изследвания и производството на електрически съоръжения.
Същевременно нараства и делът на нископлатените работници със средна работна заплата от 474 лв. до 700 лева. С такъв размер на заплата са над 704 000 лица, което представлява 31,9 % от всички наети в страната. Водещи в класацията на нископлатените работници са рибното стопанство, производството на облекло, обработката на кожи, производството на обувки.
От КНСБ отчитат още, че се задълбочават различията по региони – като най-ниски са заплатите на хората работещи в бюджетни организации във Видин, Монтана, Силистра. Там се оказва, че бюджетните организации имат съществен принос за икономиката на региона. Работната заплата там е по-ниска между 14% и 17%. На минимална работна заплата в страната са 334 0000 или 14,7% от заетите в бюджетни организации.
