103 години след създаването си, формулата на Айнщайн Е=m.c2 беше доказана благодарение на героичните усилия на френски, германски и унгарски физици, предаде АФП.
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".