Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу руския гражданин Герман Костин за убийството на 5-годишния Никита, чието тяло беше открито натъпкано в куфар.

Костин е със статут на постоянно пребиваващ в България, а постоянното му местожителство е в Северен Кипър, където се занимавал с недвижими имоти.

В хода на разследването от прокуратура установили, че той и бащата на убитото дете имали бизнес отношения. Мъжът попаднал на обява за продажба на имоти в Северен Кипър и така се свързал с Костин. Малко по-късно той с майката и сина си заминали на място, за да видят няколко имота. 

В началото на 2013 г. родителите на пострадалото дете купили жилище в комплекс в Северен Кипър на името на майката. В средата на същата година тя и синът ѝ се преместили да живеят от Русия в Кипър, като бащата често ги посещавал. Той често контактувал и с Костин, който активно му предлагал да инвестира в строителство в страната.

По-късно се стигнало и до конкретен проект – Костин предложил семейството да се включи в изграждането на жилищна сграда – блок с 20 апартамента. Изписването на договора за уреждането на отношенията било възложено на майката на детето, тъй като тя имала и юридическо образование.

За изпълнението на този проект Костин показал земя, която се продавала в гр. Керения, Северен Кипър, върху която следвало да бъде изграден комплексът. Той предложил на бащата да заплати сумата от 60 000 евро, като дял в бъдещия проект. Една част от парите била преведена в брой, а другата по банков път. За тази сума не бил съставен договор, но Костин заявил, че след подготовката на всички документи по закупуването на имота, ще предостави такъв на майката. 

При последващите си посещения в Северен Кипър през януари на 2014 г., бащата на Никита успял да се увере, че строителството е започнало, но документи за строежа не му били предоставени. За това Костин отговарял, че правилата в Северен Кипър са такива, че първоначално се заявявало намерение за закупуване чрез превеждане на сумата, а в последствие се изваждали и документи. Тъй като виждал, че вложените от него пари отиват за строежа на жилищния комплекс, а и семейството му се чувствало добре в Северен Кипър, бащата на детето решил да се включи и в друг инвестиционен проект на Костин. Междувременно решил и да продаде къщата си в Русия и той да се премести в Северен Кипър.

Заедно със съпругата си я продали за сумата от 328 600 евро. Той отново вложил пари и във втория проект, като заплатил в полза на Герман Костин сумата от 125 257 британски паунда, а сумата била от продажбата на къщата.

Тъй като изискуемата парична сума била в голям размер възникнали затруднения с превода на сумите от Русия към С. Кипър в руската банка, която изисквала документ обективиращ сделка. Затова бил изготвен фиктивен договор между съпругата на Костин и майката на пострадалото дете. Една част от парите, поискани от Костин за втория инвестиционен проект, били налични в банкова сметка на майката – 73794 британски паунда, които тя превела в Северен Кипър, а друга част - 328 600 евро превела от Русия на 05.06.2014 г.

Впоследствие Костин изписал собственоръчно на бял лист хартия, че е получил сумата, като го дал на бащата. Този факт е установен и от изготвената по делото графическа експертиза на почерк и подпис на бял лист хартия формат А4, предаден с протокол за доброволно предаване по делото.

За участие в този проект Герман Костин бил заплатил сумата от 13 343 британски паунда.

След известно време по подобен начин той предложил и трети инвестиционен проект. Земята за него струвала 346 500 британски паунда, от които 259 701 паунда заплатил отново бащата, а с 86 799 паунда взел участие Костин.

За нито един от трите инвестиционни проекта, за които мъжът бил инвестирал, не получил от Костин официален документ, обективиращ негова собственост на територията на Кипър. Отговорът бил, че впоследствие такъв ще бъде предоставен на майката.

Във времето, когато тя била в Русия, за продажбата на посочената по-горе семейна къща, малкият Никита бил оставен на грижите на обвиняемия Костин и съпругата му. Тогава майката казала на съпруга си, че желае да пътува за България през месеците юли и август 2014 г., тъй като в Северен Кипър било много горещо. След този разговор тя посетила посолството на България в Москва, като преди това Костин бил уговорил с негов братовчед да я посрещне и да й съдейства за получаване на нужните документи за България.

Била ѝ издадена виза за срок от 6 месеца за пребиваване в България, с цел туризъм на 01.07.2014 г., както и на детето. След това тя отново се върнала в Северен Кипър. По-късно съобщила на съпруга си по телефона, че е започнала бракоразводна процедура, за която Костин научил по-късно.  

За да успее възпрепятства претенциите на майката към направените и уговорени инвестиции, той мотивирал жената да се премести и да живее в България. Тя се съгласила и на 13 юли 2014 г. пристигнали в София. Със същия полет ги придружавал обвиняемият, както и дъщеря му.

При пристигането си в България Костин ги настанил да живеят в едно от жилищата му в София, където останали до септември 2014 г. По-късно те се преместили в апартамент под наем, в близост до дома на Костин. Обвиняемият предоставил автомобил, както и карта за мобилен телефон на майката. Впоследствие детето ѝ било записано на различни курсове, както и на плуване в плувния комплекс „Дианабад”.

По същото време, когато майката и детето вече били в България, бащата отишъл в Северен Кипър, като на летището го посрещнал Костин, който съзнателно го заблудил, че семейството му заминало с млад мъж с турски произход в неизвестна посока.

Бащата търсел семейството си, но опитите му останали неуспешни. Не могъл да влезе и в общото им жилище в Кипър, тъй като ключалката на бравата била сменена. Върнал се в Русия, откъдето продължил да води електронна кореспонденция с обвиняемия и съпругата му. Чрез разговорите си с Костин, мъжът търсил информация за семейството си, като той му отговарял „Спокойно, когато Анна свърши парите, тя сама ще се върне“. В нито един момент Костин не казал, че знае къде се намират майката и детето.

Така на 1 ноември 2014 г. бащата пристигнал в България. При среща с Костин той отново му предложил да инвестира в имот, този път в София. Договорът за тази сделка също не бил нотариално заверен, като Костин заявил, че това било достатъчно. Костин си открил нова банкова сметка в България, по която бащата на Никита му превел 80 000 евро.

Преди това Костин, заедно с майката и детето редовно пътувал из страната, а през цялото време, в което майката и детето били в София, той контролирал движението им, взаимоотношенията и личния живот на майката.

На 7 януари 2015 г. тя писала електронно писмо на майка си, която била в Русия, че детето се чувства много добре в България, че са се установили тук и че част от нейните обекти в Северен Кипър били в стадии на продажба и парите, които ще получи от там ще ѝ бъдат преведени в софийска банка. Тя обяснила на майка си, че нейният бизнес в Северен Кипър бил в общ дял със строителна компания, която принадлежала на семейството на Костин.

В този период жената започнала да се интересува по настоятелно как се реализират сделките и какви пари ще получи от продажбата на имоти. В началото на февруари, под предлог, че ще ги разходи до морето, Костин качил майката и детето в колата си и ги откарал в Приморско.  

Пътуването им до морския град е документирано от камери на бензиностанции, където тримата спирали. Той оставил майката и детето и се върнал към София. През март в местността „Китка”, резерват „Перла”, находящ се до тракийско селище „Беглиташ” до гр. Приморско, е намерен труп на жена, за който в последствие при образуваното наказателно производство от ОП - Бургас е установено, че е на майката.

Костин останал с малкия Никита, от когото решил да се отърве, като го умъртви. Мястото на убийството не е известно, но разследващите определили, че то е станало в периода 8 - 9 февруари 2015 г. - ден след пристигането на семейството в Приморско. Експертизата доказала, че мъжът е притиснал с едната си ръка шията на детето, а с другата си ръка частично запушил ноздрите му, като по този начин го задушил и му причинил механична асфиксия, в резултат на която настъпила смъртта на момчето.

След това Костин съблякъл дрехите на умъртвеното дете, повил го старателно със синя хавлиена кърпа, поставил го в куфара на майка му, а на 9 февруари 2015 г. около 8 часа сутринта, отишъл до района на с. Долни Пасарел, където има водоем на ВЕЦ „Кокаляне”.

На 9 февруари той казал на своя позната, че майката и убитото дете са заминали. Той ѝ казал още, че е минал, за да остави учебници. Същата вечер той се прибрал вкъщи, взел куфара, в който бил оставил трупа на умъртвеното дете, след което натоварил куфара и потеглил с колата си в посока с. Кокаляне. Там при бент „Кокаляне“ - около 22.51 часа, паркирал автомобила, взел куфара с трупа, преминал по въжения мост и го изхвърлил във водата на язовир Искър. Към 23.00 часа провел разговор по мобилния си телефон с братовчед си в Русия, след което си тръгнал по обратния маршрут.

На следващия ден отлетял за Кипър. Тялото на детето е открито случайно от граждани на 20 март 2015 г. 

Изготвената по делото петорна съдебно-медицинска експертиза установява, че тялото е престояло във вода и влажна среда между 30 и 60 дни след смъртта си до откриването му. Установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от материалите по молбата за правна помощ изпълнена от компетентния орган на Руската федерация в едно с приобщената електронна кореспонденция, както и от данните от прилаганите специални разузнавателни средства, обективирани във веществени доказателствени средства.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл - обвиняемият е съзнавал обществено-опасния му характер, както и обществено-опасните последици и е искал и целял тяхното настъпване, уточняват от прокуратурата.

Обвинението се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал-разпити на свидетели, заключенията на експертизи-съдебно-медицинска на труп, съдебно медицинска по писмени данни,биологични, ДНК на веществени доказателства, митохондриални ДНК на веществени доказателства, комплексна съдебно-психиатрична и психологична, техническа по мобилни клетки и местонахождение, графическа експертизи, протоколи за оглед, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, протоколи от ВДС по прилагани СРС, материали от Руска федерация по молба за правна помощ, както и приобщени писмени данни.

Предстои СГС да насрочи разглеждането на делото.