Магистратите няма да декларират членството си в масонски ложи, решиха депутатите. Народните избраници от парламентарната правна комисия отхвърлиха предложението в Закона за съдебната власт да се въведе изрична забрана за магистратите да членуват в организации от рода на масонските -"персонифицирани и неперсонифицирани организации с нестопанска цел", които предвиждат непублични правила и процедури за поемане на права и задължения от техните членове, съобщи Правен свят.

Това стана, въпреки че дебатът за необходимостта от такова обозначаване тече вече години наред - поне от 2000 г., и се илюстрира със знакови примери на сътрапезници в масонски ложи, ловни дружинки и др. Включването на подобни текстове в закона се предлага най-малко за трети път от 2002 г. насам и неизменно бива отхвърлено.

Веднага след като отхвърлиха правната комисия днес, депутатите проведоха бурен дебат и за необходимостта всеки магистрат задължително да декларира членството си в съсловна организация.

Четин Казак от ДПС предложи всяко членство в съсловна организация изрично да се декларира. Това задължение със скандални мотиви се противопостави на обратното предложение на Явор Хайтов за изричен текст, че на деклариране не подлежи членуването в професионална организация на магистратите. За приемане на предложението на Казак не стигна само един глас, предложи се прегласуване, но и тогава не мина. След това обаче не бе прието и предложението на Явор Хайтов.

Така на финала в закона бе записано следното ново изречение на чл. 195а, ал. 1: "Всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация за всички своидейности и членства в организации, юридически лица с нестопанска цел и в други граждански проекти по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. При промяна се подава декларация за коригиране на декларираните обстоятелства в едномесечен срок от настъпването на промяната".

Тя обхваща членството на магистратите в съсловните организации, които са юридически лица с нестопанска цел, но не и това в различните тайни общества и сдружения. Така, без да е посочена изрично, принадлежността към съюзи, асоциации и камари, всъщност ще се декларира.

"Точно това обстоятелство трябва да се декларира на първо място - в коя съсловна организация членува всеки. За да се знае кой къде е и какви мнозинства се формират и вземат решения в общите събрания. Това членство е  по-важно от членството в етажни кооперации", заяви Четин Казак.

"Крайно време е да кажем какво целим с този закон, нали съдиите са най-добри, най-важни", заяви Четин Казак, който от началото на обсъждането на закона не крие категоричното си неприемане на политиката на създаване на гаранции за съдийска независимост и съдийско самоуправление. 

Срещу тази теза остро реагира Калин Калпакчиев. "Съдиите се сдружават по цял свят – с една единствена цел да защитават независимостта на съда и интересите на професията. Абсолютно неприемливо е да гледате на организациите на магистратите като на някаква клетка на терористична организация, чиято цел е да взривят съда. Вие абсолютно по този начин ги представяте и ги стигматизирате. И говорите за тях като че ли бъркат в паничката на председателя", каза Калпакчиев и припомни, че повечето организации публикуват имената на членовете си, а членовете на Управителните съвети подават и декларации по закон. 

"За мен не е срамно и нямам проблем да декларирам членство", заяви той. И посочи, че има държави като Франция, Испания, Холандия, където съсловните организации се финансират от държавата и в тях участват почти 90 % от магистратите. 

В подкрепа на предложението на Явор Хайтов се изказа и Петко Петков от Асоциацията на следователите. А в хода на дискусията стана ясно, че никой от народните представители не е наясно колко съсловни организации на магистрати има регистрирани в страната, а те са три съдийски, една прокурорска и една - на следователите, припомнят от правното издание. 

Малко след като депутатите отхвърлиха предложението магистратите да декларират членството си в масонските организаици, от Дефакто публикуваха становището на бившия правосъден министър Христо Иванов по темата.

След като припомни за замитането на казуса Ченалова-Янева, въпреки двукратните препоръки на ЕК за проверка и изрично цитира, че член на прокурорската колегия е заявил смело, че проверката по твърденията на следователя Бойко Атанасов за злоупотреби с власт при проверки и разследвания на случаи на корупция е била непълна, Иванов определя тази част от съдебната реформа като "опраскване".

"Чаках кога ще дойде моментът на опраскване и на тази част от съдебната реформа и той не закъсня, както си му е редът, в последните парламентарни дни когато мислите на всички са заети само с плажове и почивки", пише бившият правосъден министър.

"И последният пример е опраскването на текста, забраняващ на магистрати да членуват в тайни общества. Не става дума за конспиративни теории или демонизация по принцип на тези форми на сдружаване. В страните с установена демокрация и традиции подобни общества имат свое утвърдено място. У нас, обаче, има обезпокоителни примери за това, че конспиративността, формирането на отношения на вътрешна лоялност и моделът на активно рекрутиране на състава на подобни структури могат да бъдат използвани и за цели, различни от онези, които по принцип те обслужват", пише Иванов.

Той дава общоизвестни примери - "Дори простият преглед на снимките от връчването на наградите „Рицар на годината” от т.нар. тамплиери, показва амалгамирането на лица от ДС, т.нар. Библиотекарски кръг (преподаватели в УНИБИТ - Университет по библиотекознание и информационни технологии - б.р.), Пеевската пропагандна машина, висши държавни лица (с бекграунд в прокуратурата) и пр. 
В българските условия, забраната на магистратите да членуват в подобни организации трябваше да помогне за изчистване на съмненията, че те могат да се превърнат в сенчести територии за търгуване на влияние, паралелни канали за формиране на решения и, в крайна сметка, на удобен формат, в който кланове от бившата ДС могат да продължат и в следващите поколения своето презареждане като гръбнак на неформалния властови модел у нас", пише Христо Иванов.

Според него, декларирането в масонските общества може да се съотнася като вид лустрация. Самият факт, че трети опит за някакво регулиране на тази материя пропада в парламента, но не с конкретни аргументи и дебат, а някак тихо и между другото, вече говори много", пише Иванов.

Юристът ясно описва недоумението си за случващото се в съдебната система и в последните дни. "По същия начин (макар и по-шумно) беше елиминиран и казусът с участието на Ясен Тодоров и локалния прокурорски елит във вечеринка, организирана в ресторант, свързан с борбата за „парко-места” в Слънчев бряг, наричан от главния прокурор „държава в държавата”. 
Така не получиха отговор редица съществени въпроси, като например защо организацията на вечеринката е била съгласувана предварително със г-н Цацаров.

През последните две години на всеки няколко месеца се случваха неща, които бяхме свикнали да приемаме за немислими. Отбелязвам това, за да си дадем сметка, че живеем в условия, в изрази като „пълзящ срив на демократичния институционален ред” и „завладяване на държавата” съвсем не са просто метафори", завършва статията.