Психологията е сравнително млада наука, но това не е попречило на "гениалните" нови учени да стигнат твърде далеч в експериментите си, водени най-вече от своето любопитство да разгадаят човешката същност. Така както и д-р Менгеле, много психолози и психиатри са си позволили да отидат твърде далеч в изследванията си и да експериментират с хора и животни по изключително неморален и деструктивен начин. Тук са представени 10 експеримента, които минават всички етични и морални граници и носят повече вреда,отколкото ползи.

10. Чудовищният експеримент (The Monster Study) - 1939

Уендъл Джонсън, преподавател в Университета Айова, се занимавал с проблемите на речта при децата и най-вече с причините за заекването. Изглежда много хуманно, но всъщност той ще остане в историята като създателя на един ужасен психологически експеримент с деца. Технически погледнато той се провежда от неговата студентка Мери Тюдор, която обаче стриктно следва насоките му.

Включени са 22 деца от сиропиталище в Айова, които са разделени на две групи. Децата от първата група преминават вербална сесия, при която са хвалени и поощрявани за това колко свободно говорят и колко добре боравят със средствата на речта. Точно обратното се случва при децата от втората група – по време на вербалната сесия те са поправяни строго за всяка своя грешка – било то стил на изказ или произношение, като постоянно са наричани пелтеци.

На пръв поглед това не изглежда толкова неетично, но нека не забравяме, че все пак говорим за деца, които тепърва ще се изграждат като личности. Още по-лошото е, че тези деца са сираци – т.е те нямат подкрепата на близките си, които да ги поощряват. Оказва се, че след експеримента много от децата от втората група, които преди това са говорели нормално, започват да заекват и да проявяват белезите на редица психологически проблеми. За съжаление някои от тях не успяват да се възстановят от травмата и запазват проблемите с речта, както и другите негативни психологически последици през целия си живот.

Тъй като колегите на Джонсън виждат катастрофалния резултат, експериментът е потулен. През 2001 година Университетът в Айова публично се извинява и заклеймява експеримента като неморален и неетичен!

9. Проектът "Антипатия" (The Aversion Project) - 1970 –1989 

До 90-те години на XX век хомосексуалността е била считана за психично заболяване, което, както всички психични заболявания, следва да бъде лекувано.

От лечението на това заболяване може би най-силно се вълнувала армията на Южна Африка през 70-те и 80-те години на ХХ век.

По времето на апартейда проектът "Антипатия" принуждава всички хомосексуални членове на армията – мъже и жени да се подложат на редица манипулации за смяна на сексуалната ориентация, включително и операции за смяна на пола, като най-крайна мярка, с цел да се "изкорени" хомосексуалността от Южноафриканската армия. По неофициални данни над 900 човека (предимно млади мъже) са подложени на химическа кастрация, електрошокова терапия, медикаментозно лечение, както и много други ужасяващи и дори извратени медицински експерименти в периода 1971-1989.

Военните психиатри, с помощта на военните капелани, упорито преследвали заподозрените хомосексуалисти и ги изпращали в психиатрични центрове за "лечение". Това било част от секретната мисия на правителството, бореща се с хомосексуалната ориентация на военните.

Добрата новина е, че през февруари тази година оглавяващият експеримента – канадецът д-р Обри Левин (Доктор Шок) е осъден на 5 години затвор, след като през 2010 един от "пациентите" му показал видеозапис на "лечебните процедури". Неговите показания били подкрепени от още 30 човека, преминали курса му на лечение. 

8. Експериментът Станфорд (The Stanford Experiment) -1971

Този експеримент сам по себе си изглежда безобиден, тъй като изучава границите на поведение в определени социални роли. През 1971 г. известният психолог Филип Зимбардо решава да проведе изследване, свързано с реакциите на човека в състояние на ограничена свобода, в условията на затворнически живот, и на влиянието на наложената социална роля върху поведението.

Той подбира 24 студенти чрез тест, който да отсее тези с евентуални психични отклонения и ги разделя на две групи – пазачи и затворници.

В затвор се превръща мазето на департамента по психология към Станфордския университет. "Затворниците" са вкарани в подземието с вързани очи, за да ги дезориентират и поставят в напълно непозната ситуация, след което са съблечени и обезпаразитени – за по-голяма достоверност. На "пазачите" са раздадени униформи и слънчеви очила, които трябва да носят постоянно (според Зимбардо, ако не им се виждат очите, те ще загубят част от "човешкото" в себе си) и им е позволено да упражняват физически и психически контрол над затворниците, с цел поддържане на реда в "затвора".

Пазачите още от самото начало, макар и малко несигурно, влизат в роля, като започват да унижават затворниците – според Зимбардо това е началото на деградацията. На следващата сутрин затворниците организират бунт – бунт срещу отношението към тях, бунт срещу статуса им и бунт срещу наложените заповеди от други студенти. От там нататък нещата започват да се влошават все повече, докато Зимбардо не прекратява експеримента на петия ден, защото вижда, че както пазачите, така и затворниците са напълно погълнати от своите роли.

Резултатите от този експеримент се използват, за да покажат податливостта и покорността на хората спрямо оправдаваща действията им идеология, поддържана от обществото и държавата, както и за илюстрация към теорията за когнитивния дисонанс и влиянието на властта и авторитета, както и колко бързо може да се злоупотреби с тях. Макар и не особено етичен, експериментът на Зимбардо има голяма родя в социалната психология и е много показателен за обществото като цяло.

7. Надрусаните Маймунки (Monkey Drug Trial) – 1969 

Въпреки че експериментите върху животни са допустими до известна степен, с цел да се усъвършенства хуманната медицина, съществуват експерименти, които преминават всички граници и са отвъд всякави етични стандарти. Такъв е случаят на експеримента Monkey Drug Trial през 1969 г..

В този експеримент група маймуни са приучени да си инжектират различни упойващи вещества като морфин, алкохол, кодеин, кокаин и амфетамини. След като процеса по обучението преминал успешно, животните били оставени сами с огромен запас от тези вещества.

Маймуните, които вземали кокаин, започнали да получават конвулсии, а някои дори късали собствените си пръсти (вероятно заради халюцинации), маймуна, която вземала амфетамини, оскубала всичката си козина по ръката и предната част на тялото, а друга, която вземала комбинация от морфин и кокаин, умряла след 2 седмици.

Целта на експеримента била просто да се разбере как действа всеки от медикаментите и какви реакции причинява. Цел, която според мен би могла да бъде постигната по далеч по-етичен начин от безскрупулното насилие над животни. За съжаление, не е тайна, че и до ден днешен се извършват нерегламентирани експерименти, при които се измъчват животни, въпреки че може да се намери алтернатива на подобно изследване.

6. Мимическият Експеримент на Ландис (Landis`Facial Expressions Experiment) – 1924 

През 1924 психологът Карни Ландис решил да изследва дали различните емоции водят до специфични, сравними изражения (мимики) на лицето, според съответната емоция. Целта му била да проследи движението на лицевите мускули, отговорни за физиономията на хората, когато изпитват отвращение, шок, радост и т.н и да сравни резултатите.

По-голяма част от участниците в този експеримент били студенти. Лицата им били боядисани с черна боя, за да могат по-лесно да се проследят лицевите им движения и ги изложили на различни стимули, целящи да предизвикат съответната емоция. Реакцията на всеки от участниците била заснемана от Ландис.

Стимулите в експеримента включвали помирисване на амоняк, показване на порнографски сцени, слагане на ръката им в кофа с жаби – дотук нищо кой знае колко фрапиращо.

Финалният тест е това, което печели място на този експеримент в класацията. Всички участници били накарани да обезглавят плъх според дадените им инструкции. Всички били отвратени, но една трета все пак го направили. Лошото е, че никой от тях не знаел как да умъртви животното бързо и безболезнено.

Интересното в случая е, че изследването не е толкова показателно за емоциите и съответното лицево изражение, колкото до факта, че хората са готови да направят почти всичко в ситуация като тази. Ами ако в даден момент някой ги накара да убият човек "защото са освободени от отговорност"? Влиянието на авторитетите върху масите е обект на множество изследвания в психологията, но експерименти като този са твърде травмиращи – има и далеч по-етични методи на провеждане.