Премиерът Бойко Борисов свика съвета за сигурност, на който ще бъде обсъден проектът на закон за борба с тероризма. Заседанието ще бъде закрито и в него участие взимат шефовете на спецслужби, министрите на отбраната и вътрешните работи, финансовият министър, главният секретар на МВР, началника на отбраната и представител. Право на участие в заседанието има и представител, излъчен от президента.
Според текстовете в закона само “обосновано предположение” е достатъчно службите да започнат разследване за съпричастност към терористична групировка или съучастие в подготовката на терористичен акт. Законът предвижда до нови ограничения на правата и свободите на гражданите.
Въвежда се статутът на “заподозрян за тероризъм”. Ако дадено лице е заподозряно в терористична дйност, властите ще ограничават възможността му да пътува извън страната и да напуска и населеното място, в което живее, да се среща с определени лица, както и да има повече от един телефонен номер на негово име. Решението за това едно лице да бъде поставено под подозрение ще се взима от председателя на Специализирания наказателен съд или от конкретно оправомощен негов заместник. Право да искат обявяването на дадено лице за потенциален терорист ще имат двама души в държавата – вътрешният министър и председателят на ДАНС.
Ако обаче лицето обжалва обявяването си за потенциална заплаха, то делото по разглеждане на неговата жалба ще се насрочва пред Апелативен наказателен съд до десет дни. Гражданин, за когото има обосновано предположение, че може да е терорист, ще бъде с ограничени права до шест месеца, а в определени случаи, този срок може да се увеличи с още три месеца.
Законопроектът предвижда още при обявяване на извънредно положение предприятията, които извършват съобщителни услуги, да прекъсват комуникациите. Това означава спиране на телевизионни, радио и интернет програми, спиране на социални мрежи и др.
Нарушителите на закона ще бъдат глобявани, като максималната посочена сума е 10 000 лева. Приемането на законопроекта ще доведе до редица изменения на други закони, като тези за употреба на специални разузнавателни средства и за електронните съобщения. Прилагането на СРС-та за дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления би било основание да не се изготвят веществени доказателствени средства.
Това са само част от поправките, с които сериозно се увеличават правомощията на службите да използват СРС-та. Друга съществена подробност е, че ако се намират в хипотезата на непосредствена опасност от терористично нападение, то службите ще имат незабавен достъп до трафичните данни и нечия кореспонденция. Предвижда се също така едно лице вече да има право на до десет СИМ-карти. Тези, които имат над десет СИМ-карти ще имат два месеца, за да обявят пред съответния оператор кои искат да продължат да ползват. Ако не го направят, всичките им СИМ-карти ще бъдат деактивирани два месеца след влизането на Закона за противодействие на тероризма.
