Страшно жестока е тази българска бесовщина, с която нищо незнаещите се ровят в чуждия живот като в кош за мръсно бельо, пише Мирела Иванова.

Българската жега в последните дни става още по-безмилостна поради натрупването и преекспонирането на свръхнегативизъм. Събитията отвън отключват омразата отвътре: дори събития, произтичащи далеч от страната ни или пък такива, които би трябвало да ни носят повече забавление, отколкото взаимоненавист – като европейското по футбол, да речем. 

Българският национален отбор не участва, феновете с други думи не са пряко замесени, нито засегнати, значи би било нормално да е налице една ведра наслада от спортните двубои във Франция. И сигурно е налице, щом хейтърското напрежение бърза да се пренасочи към други спортове и най-вече спортисти.

Цунами от ненавист
Трагичният скок от балкона на една от „златните ни гимнастички” буквално предизвика цунами от бесовщина сред българите, замеси всички, знаещи и незнаещи, близки и далечни в говорилнята на безсилната омраза. Толкова немилостиво, злорадо, чак лешоядно дърдорене пред лицето на болката изглежда недопустимо, чак не се връзва с човеците, на които би трябвало да им е даден разум, да са израснали в социална среда, да са изградили навици за нормалност в общуването и да правят поне първосигнална разлика между добро и зло.

Животът на едно дете е в опасност, но и душите на други пет деца, негови съотборнички, самовъзприемащи се и като негови сестри, също са в опасност: да, художествената гимнастика, която ни носи медали, е тежко изпитание за тези момичета, но вероятно е и техен избор, начин на живот, поне до този момент, и всеки хейтър, непрокопсан ругател и откровен псувач би трябвало да си дава сметка за уязвимостта на младите и посветени на усилията и успеха си деца.

Страшна е жестокостта, с която нищо незнаещите си присвояват чуждия живот, ровят се в него като в кош за мръсно бельо, донаснаждат го с измислени гаднички подробности и така се опитват не просто да го омаловажат и принизят, а направо да го зачеркнат. В случая с гимнастичката Цветелина Стоянова става въпрос за голямо нещастие, но дори и въпросът да е с обратен знак, както с тенисиста Григор Димитров, щастливо погълнат от любовта, хейтърството не спира, напротив, настървението се разраства и завзема нови територии.

Набавяне на бонус точки от чуждия живот
Всички боготворяха младия хасковлия, когато преминаваше все по-напред в ранглистата, жънейки нови и нови победи, набавяха си сякаш посредством неговата реализация собствени бонус точки. Не знам дали са мнозина онези, запитали се за цената на успеха, за отказите от безброй други възможности в името на всепоглъщащите и изтощителни тренировки, които те превръщат в „машина” на корта.

Изведнъж обаче, момчето Григор, „залегнало”неистово над спортната си кариера още от детството, влезе в режим на влюбвания, навярно схвана, че човек освен подчинимо и изваяно с мускули и плочки тяло, притежава и душа, най-често непринадлежима на устрема към изкачване в ранглистата, рекламните договори и прочие второстепенни неща. Така и постигна най-голямата си победа в един утилитарен и вкопчен в парите, материалните придобивки и успеха на всяка цена свят. За радост и ужас на българските хейтъри, по причина и на съблазнителната Никол Шерцингер.

 Мирела Иванова е поетеса, преводачка, литературен критик и журналистка. Автор е на поетичните книги "Каменни криле" (1985; 2004), "Шепоти" (1989), "Самотна игра" (1990), "Памет за подробности" и др. Нейни стихове са преведени на всички големи европейски езици и са включени в множество антологии. Последната й книга с публицистика „Площад България”, на издателска къща „Хермес”, е от нейни есета в "Дойче Веле".