13 юни, понеделник. Ден, в който за едно семейство започва одисеята с болна майка, телефон 112, Спешна помощ и няколко софийски болници. За всичко това пред Dnes.bg разказва Елена, дъщерята на 60-годишна жена, чийто живот е бил прехвърлян между няколко болници.
Жената дълго време е страдала от главоболие, но близките ѝ го отдавали на времето или странични фактори. Дори в понеделник сутрин нямало предварителни индикации, че ѝ е зле. До 12:30, когато жената звъни на своята дъщеря и успява да ѝ каже само "Извикала съм Бърза помощ, много ми е зле, ела!".
Семейството на болната се свързало веднага със спешния телефон 112. От там реакцията обаче съвсем не била бърза. Близките на жената звънели 4 пъти - от 12:40 до 13:10, докато от спешния център се отзоват. Половин час отнема на телефон 112 да обърне внимание на спешен сигнал.
Линейката пък пристигнала на адреса в 13:30 и обяснили, че при тях сигналът е постъпил в 13:10. Те са успели да отидат на адрес за 20 минути, което пък е съвсем в реда на наложения за Бърза помощ стандарт.
Медиците прегледали жената, която вече е напълно неконтактна. Дали ѝ диагноза - мигрена. Били ѝ деган и аналгин, за да спрат болките и си заминали.
Само че това далеч не било достатъчно. В следващите 3 часа състоянието на жената се влошило. Вече не била в състояние дори да произнесе името на дъщеря си, а просто произнасяла първата буква.
Близките ѝ се свързали с личния лекар, който веднага отсякъл, че това не е мигрена и посъветвал семейството да се обади отново на 112, които да извозят жената до болница.
Последвало още едно обаждане на 112, още едно посещение на екип. Този път обаче те обяснили, че са общопрактикуващи лекари, а не невролози. Посъветвали да се отиде до неврологичен кабинет, за да може специалист да посъветва какво да се прави от тук нататък. Предложили и няколко болници - ИСУЛ, Първа градска, неврологията на 4-ти км или Токуда.
Оказало се, че в ИСУЛ нямат свободни места, затова избрали Първа градска болница. На място обаче последвал още по-сериозен проблем - болната жена, дъщеря ѝ и екипът на Бърза помощ заедно чакали пред неврологичния кабинет.
"Никой не отвори вратата, за да приеме пациентката и да освободи Бърза помощ!“, споделя дъщерята на пациентката.
"Не е нормално, за 2 млн. души – 100 000 сигурно могат да умират в момента! А те стоят и чакат с нас!“, възмущава се Елена.
Тогава в коридора се появила лекарка, която им казала, че от 16 май с нареждане на министър Москов в Първа градска болница неврология няма. Междувременно там вече са губили ценно време, а от кабинетът, който е трябвало да приеме болната жена, така и не се е появил никой.
Отново се натоварили на линейката и тръгнали към следващата болница – Токуда. Елена разказва, че била качена на линейката с майка си, а медиците били отпред – при шофьора. Междувременно линейката вече пътувала по павета, а майката на Елена дори не била превързана. Заради жестоките болки в главата и клатушкането от паветата изпаднала отново в безсъзнание. На път за болницата Елена се разменила с медиците.
В самата болница нещата се стекли адски бързо. Медиците поели жената и освободили екипа на Бърза помощ.
Там вече лекарите поставили диагноза – съвсем не ставало въпрос за мигрена, а за аневризма. Състоянието на жената обаче се влошило и през нощта изпаднала в кома. В момента е на командно дишане, поддържат кръвното й изкуствено и животът й ще приключи, ако някой от апаратите бъде изключен.
Дали обаче е можело всичко това да бъде избегнато, ако от телефон 112 са реагирали по-рано? Всъщност, никой от лекарите не се ангажира с подобни прогнози. Но семейството на болната жена разказва цялата одисея, защото не иска това да се повтаря.
Пълен абсурд – да се обадиш на 112, откъдето да не знаят накъде да насочат пациент. От там да препращат и болен, и екип, към болници, в които нямат нужното отделение. Болници, в които никой не излиза да приеме пациент.
Близките на жената разказват всичко това, защото не искат това да се повтаря. 60-годишна жена, която дори и да оживее, вече няма да е активна, вече няма да е същата.
"Пълен абсурд", заключва Елена.
