Младите до 15-годишна възраст използват в ежедневието си компютрите най-вече за: общуване в Интернет – разговори в реално време (57%); теглене на музика от Интернет (54,3%), сваляне на игри от Мрежата (43,3%), използване на компютърни игри (39,7%), търсене в Интернет на информация за хора, факти и идеи (31%), съобщи Таня Луканова, главен експерт по информатика и информационни технологии в Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието (ЦКОКО).

Това сочат данни от проучване на PISA 2006 за компютърните умения на български деца на възраст до 15 години, оповестени на 7 ноември по време на форума "Внедряване на ИТ в образованието" в рамките на БАИТ Експо. Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 1990-те години като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Тя възниква в отговор на необходимостта от разработване на индикатори за сравняване на качеството на образованието в отделните държави. В настоящия четвърти етап на изследването – PISA 2009 участват 68 страни от цял свят. Оценяването обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени относително по-общо. Повече от 1 милион 15-годишни ученици от цял свят са се включили в програмата до днес.

Българското участие в PISA се координира от ЦКОКО. В PISA в България участват около 4600 ученика от 182 училища.

Статистиките за компютърните умения на младите са изготвени въз основа на въпросниците в трите основни области, попълнени от учениците.

Според резултатите от анкетите, компютърът се използва най-малко за: създаване на компютърни програми (41,9%), използване на образователен софтуер (23,5%), използване на Мрежата за съвместна работа с група или екип (18,8%).

60,4 на сто от анкетираните използват компютър у дома всеки ден, а 61,5% стоят зад PC-то в училище, но един път седмично.

75,1 на сто от участвалите в проучването самостоятелно общуват онлайн, 74,3% сами търсят информация в Интернет, 70% теглят музика, 68,7% пишат и изпращат писма по е-поща.

Показателите за работа с компютър са обнадеждаващи – 67,3% от децата самостоятелно записват данни на компакт-дискове; 66,8% сами свалят файлове и програми от Интернет; 60 на сто от анкетираните сами използват текстообработващи програми.

Почти половината от запитаните декларират готовност да се справят с редактиране на цифрови снимки и други графични изображения, а всеки четвърти – че успява с чужда помощ.

Близо 45 на сто от младежите заявяват, че могат сами да използват програми за откриване и премахване на компютърни вируси, а малко над 25% - че успяват в тази дейност с чужда помощ.

Почти 40% от децата, участвали в проучването, твърдят, че създаването на Интернет страница им е позната дейност, но не се справят сами с нея, други над 30 на сто отговарят, че се справят с тази задача с чужда помощ.

Според данните от проучването, на един компютър в България работят средно по 25 деца. За сравнение, същото е съотношението в Турция, Азербайджан, Киргизстан, Тунис, Бразилия, Черна гора, Индонезия, Русия, Чили и Аржентина.

По 4 деца се трудят над една работна станция в Япония, Норвегия, САЩ, Австрия, Люксембург, Австралия, Великобритания, Хонконг, Лихтенщайн.

Недостигът на компютри, на подходящи софтуерни програми и липсата на връзка с Интернет изтъкват 48% от анкетираните директори като основни фактори с отрицателно влияние върху качеството на учебния процес.