Едва ли има човек у нас, който да не е получавал на електронната си поща странни съобщения или писма с податели от страни от Западна Африка или от държави в Източна Европа. В тези писма често пише как принцеса от Изтока или богата наследница на руски милиардер ви предлага да се ожените за нея и по този начин да наследите няколко милиона долара. За причина се изтъква, че семейството й е загинало или пък родителите й се отказали от нея и сега тя спешно си търси съпруг. За да се ожените по сметка в интернет обаче, се изисква да изпратите всичките си данни, това включва и тези от кредитните ви и дебитни карти, на определен адрес, регистриран на сървър в Нигерия или Русия, например. Обещанието е, че срещу това ще получите обратно писмо с резервация на самолетен билет и електронен чек за няколко хиляди долара.


Оказва се обаче, че вместо да получите пари след като си изпратите наивно данните, някой за броени минути източва парите от картите и ви оставя без стотинка. В по-малко добрия вариант за вас чрез вашите кредитни карти някой си пазарува в скъпите магазини в Париж или Лондон, например, като ви оставя около една десета от сумата. Такива случаи са хиляди по света като в последните две-три години станаха изключително често явление и в България. Това се дължи според полицаи и банкови експерти на факта че у нас масово се издават кредитни карти. Най-лесно за престъпниците е източването на малки суми от по 200-500 евро от картите със среден лимит. Това са кредити от по 4000-5000 лева и са собственост обикновено на хора, които често ги ползват за пазаруване. В доста случаи източването на парите остава незабелязано и хората се досещат какво се е случило с парите им едва след месец-два.


В същото време десетки хиляди долари и евро са сумите, с които са измамени стотици граждани на Европейския съюз и Съединените щати от български престъпни банди. Това става чрез фалшиви интернет сайтове, в които се продават луксозни автомобили или ретро мебели и скъпи антики. Впоследствие обаче се оказва, че продаваните стоки всъщност не съществуват, а купувачите пращат парите си в измислени сметки, създадени на името на несъществуващи хора. По този начин наивните колекционери на ретро автомобили, например, се разделят със суми от порядъка на 10 000 евро или долара.


След това парите от тези фалшиви сметки отиват в джобовете на босовете на тези престъпни мрежи. Ако полицията реши да прави разследване пък, най-често стига до имената на хора, които преди време са загубили паспортите си или са им били откраднати документите. Полицаи разказаха пред Дарик, че на практика, това прави подобни престъпления почти неразкриваеми. Много трудно е и да се установи в интернет зад кои точно аукциони стоят истински продавачи и зад кои – измамници. В интернет пространството съществуват стотици подобни страници, на които се предлагат за продажба скъпи ретро коли или яхти. На всички обаче, за да се регистрираш и да получиш достъп, трябва да оставиш номерата на кредитната си карта. Ако продавачът е честен, няма никаква опасност за парите ви. В противен случай обаче нищо чудно след поредното отиване до банкомат да установите, че част от средствата ви липсват.


През лятото на 2006 година американецът Майкъл Сарроу – колекционер на скъпи коли и ретро мебели, получава по електронната си поща съобщение за новооткрит интернет аукцион. В e-maila си има и линк, който препраща направо към страницата, където се продават такива стоки. Запаленият по скъпите возила, богат жител на град Хюстън, Тексас, влиза в сайта и открива, че за сумата от 45 000 долара може да се сдобие с екземпляр от лимитирана серия на автомобил марка „Ягуар". Подобни возила струват от 50 000 евро нагоре, а поръчковите модели вървят по 100 000-120 000 евро.


Според обяснението в интернет сайта обаче автомобилът, който се продава, е на тази цена заради леки козметични забележки по външността. Американецът бързо пресмята всичко и решава, че е изгодно да направи подобна покупка. Транспортът на колата от Гърция, където пише, че се намира автомобилът, до Тексас пък излиза около 2000 долара.


Решил веднъж да купи автомобила, Майкъл Сарроу изпраща е-maila си на адреса, посочен на сайта, за връзка със собствениците на аукциона. Ден по-късно получава отговор, че няма проблем да купи „Ягуар"-а, но за целта трябва да преведе в посочена банкова сметка 30 процента от цената, каквато била практиката в повечето автокъщи. Останалата част от парите Сарроу щял да плати при получаване на автомобила в Америка.


Продавачът изпраща и банкова сметка в банка в България, която обаче има гръцки собственици. Обяснението е, че в България таксите за банкови преводи били в пъти по-ниски от тези в други държави в региона. За по-голяма автентичност на американеца са изпратени снимки на „Ягуар"-а, както и подробно обяснение на техническите му характеристики. Богатият колекционер не мисли много. Ако успее да купи колата на тази цена, след малък и не много скъп ремонт може да я продаде в Тексас за не по-малко от 80 000 долара. Тоест печалбата му е двойна.


След няколко дни в българската банка пристигат 15 000 долара. Преведени са от офиса в град Хюстън на „Чейс банк". Парите постъпват по сметката на плевенчанин, който според държавните регистри в България, се води живеещ на ръба на социалния минимум.


Ден по-късно обаче човекът пристига и си тегли парите до стотинка. Оставя около 20 долара с мотива, че сметката не трябва да се закрива и че чака още пари от свой роднина, живеещ от години зад океана. Дори купува кутия шоколадови бонбони и черпи служителките в банката. Оказва се обаче, че личната карта, с която е открита сметката и с която са изтеглени парите, е крадена, а човекът, появил се в банката, е част от престъпна група, занимаваща се с измами по интернет.


Това обаче става ясно на полицията чак след като в България се получава сигнал от „Сикрет сървиз" за това, че американци са мамени по интернет и са изпращали парите си в български банки. Преди да подадат сигнал от Съединените щати обаче, никой у нас не е бил наясно с новата схема за измами по интернет, която прилагат българските престъпници.


Четири дни след като е платил 15 000 долара американецът Майкъл Сарроу получава известие от „Чейс банк", че парите са преведени в България, но няма известие за това какво точно се е случило с тях. Американецът изпраща веднага e-mail в България, с който пита кога ще получи автомобила. Получава отговор, че след два дни колата потегля в контейнер за Хюстън. И до тук.


Колата, естествено, не пристига, а опитите на колекционера да се свърже с мнимите продавачи удрят на камък. Месец по-късно Сарроу подава сигнал в полицията в Хюстън, а от там жалбата за кражбата на парите му отива във ФБР и „Сикрет сървиз". Оказва се в последствие, че такъв автомобил „Ягуар" не съществува нито на територията на Гърция, нито на България, а парите са преведени в банка в София и изтеглени от неизвестен за американските власти човек.


Докато тече разследването по този случай, 47-годишният Рей Канитски от Филаделфия решава да си купи по интернет малка яхта от държава в Източна Европа. Американецът от полски произход е богат наследник – притежава няколко магазина и кафенета във Филаделфия и съседния град Уелнигтън. Само преди месеци се е регистрирал в интернет сайт за хора, запалени по морските спортове. И той, както измаменият Майкъл Сарроу от Хюстън, получава в пощата си е-mail от човек, представящ се за търговец на яхти, джетове и лодки.


Търговецът предлага на американеца ниски цени за яхтите с обяснението, че на Балканите бизнесът не върви и няма много купувачи за подобни луксозни вещи. На Канитски е предложена яхта среден клас на цена от 200 000 евро или около 280 000 долара. Цените на яхтите в България от подобен клас действително са такива заради стеснения пазар. Подобна морска атракция обаче в Америка струва поне два пъти повече, а и най-често яхтите там се продават от гръцки или южноамерикански търговци, които са некоректни.


В сайта са поместени дори и снимки на яхтите, които се продават в България. Повечето от тях са на истински плавателни съдове, намиращи се в пристанищата на Варна или Бургас. Под част от яхтите в действителност има обяви за продажба и цени. Просто на морската гара във Варна има реален магазин за яхти. И престъпниците са направили снимки на част от плавателните съдове там, като лъжат, че те се продават в интернет сайта. Виждайки на практика реалните цени и снимки, американският гражданин не мисли много. Изпраща е-mail на несъществуващия продавач и получава отговор: да преведе част от сумата в аванс, след което яхтата ще бъде доставена до указано от него пристанище в Съединените щати. В писмото са посочени номерът на сметката и банката в България, в която трябва да бъдат преведени парите. Следва превод на около 45 000 долара, които са получени в България и изтеглени отново с фалшива самоличност.


След като превежда парите, излъганият получава писмо в пощата си, в което се обяснява подробно как ще бъде транспортирана яхтата и че след близо месец тя ще бъде докарана в малко пристанище в щата Флорида. Чак след като огледа лично плавателния съд, Канитски ще трябва да плати останалата част от парите. В противен случай продавачът връща сумата, като транспортът остава за сметка на американеца. Яхта обаче така и не пристига. Опитите на излъгания купувач да се свърже със собствениците на несъществуващия яхтен магазин остават напразни. Два месеца след като е станал жертва на измамата и след като се убеждава, че парите му са изчезнали неясно къде, мъжът подава сигнал в полицията. След което се оказва, че и неговите пари са потънали в същото място, където са изчезнали парите и на Майкъл Сарроу. Всички следи водят към България.


Всъщност тези два случая са само малка част от проблема, наречен измами по интернет. Полицаи разказаха пред Дарик, че това не е ново явление и че в началото на 90-те години хакери у нас масово са си пазарували от интернет магазини в чужбина, използвайки номерата на кредитни карти на чужди граждани. Тогава източването на номерата на картите беше „фасулска" работа, защото банките все още не се бяха сблъсквали с този проблем.


Така в България пристигаха десетки колети с маркови маратонки, дрехи и интернет части, купени най-често от САЩ. След като обаче на митницата в град Русе през 1995 година пристигна дори и лек автомобил „Понтиак", купен от Минесота с кредитната карта на служител в полицията, властите у нас взеха мерки и няколко от хакерите бяха арестувани. Говори се обаче, че в последствие самите власти зад океана са проявили интерес към възможностите на тези момчета да разбият банковата система на САЩ и част от тях вместо арест са получили работа във фирми, занимаващи се с корпоративна сигурност.


В момента има десетки малки престъпни групи в България, които се опитват по един или друг начин да откраднат пари чрез измами по интернет, разказаха пред Дарик полицаи. Не може да се говори, че в този вид престъпност има някаква йерархия или организация. Най-често става дума за престъпни групи от по 6-7 души. Те се ръководят от хора с висше образование в банковата сфера или компютърните технологии. В групата има още уеб дизайнери и хора, които теглят парите от банките с фалшива самоличност. Често обаче тези престъпни групи имат и членове, които живеят в чужбина и които набират потенциалните жертви.

Обикновено жертви стават богати пенсионери, които колекционират автомобили или ретро мебели и скъпи бижута. Те най-лесно се хващали на въдицата за евтини луксозни автомобили или яхти. Така българските престъпници лесно натрупват немалки суми чрез подобни измами. Запознати твърдят, че полицията успява да разкрие едва около 10 процента от всички подобни групи. Това е така заради огромния брой фалшиви сайтове в интернет и заради невъзможността да се установи с точност кой стои зад тях, както и къде са регистрирани.


Според полицията у нас престъпните групи масово се отказват от източването и фалшифицирането на кредитни и дебитни карти и се насочват към новия начин за измама. Чрез него вероятността да бъдат заловени е доста по-малка, а и сумите, които получават, са доста повече. Само в последния месец са засечени над 20 такива групи с българско участие, твърдят запознати. Част от тях се разработват от полицията, но е изключително трудно те да бъдат разбити, тъй като сайтовете им са добре подсигурени и не може да се разбере кой е авторът. Много редки са случаите, като този от преди две седмици, когато бяха задържани петима измамници за това, че са крали пари от американски граждани. Експерти твърдят, че подобни успешни операции са по-често в резултат на издънка от страна на престъпниците. А месечната печалба на престъпните организации често надхвърля 500 000 долара.


Николай Христов