България в момента има най-могъщата армия и се превърна в най-голямата военна сила на Балканите.
Това е заключението на сръбските военни експерти, предаде БГНЕС. "Един прост поглед върху балканската карта води до потресаващи заключения - военно-неутралната Сърбия е заобиколена от страни, които са членове на НАТО или са на крачка от Северноотлантическия пакт. Колко това е страшно разбрахме всички през 1999 г., когато самолетите на НАТО ни бомбардираха от всички страни", се казва в обширен анализ публикуван в сръбската преса.
"Днес регионалната структура на въоръжените сили е драматично променена - България доминира във военно отношение. А в размирния Балкан Сърбия само с Румъния не е воювала", се казва в анализа. "Дали сме в НАТО или не, няма съществено значение за отношенията със съседите. Неуатралността не означава враждебно отношения към съседите. Напротив, това означава, че няма да има съюзи с някоя регионална или световна сила срещу тях. В областта на сигурността Сърбия желае да сътрудничи с всички държави, включително и с НАТО, в рамките на програмата Партньорство за мир", казва бригадният генерал професор доктор Митар Ковач, който ръководи Дирекцията за стратегическо планиране в политическия отдел на Министерството на отбраната.
Според Ковач Сърбия може да запази неутралитета си в обкръжението на страни членки на НАТО по подобие на Австрия. "В обществото се поставя несъществуващата дилема дали Сърбия желае или не членство в НАТО. Ако нямаше провъзгласяване на независимостта на Косово дали щяхме да поставяме този въпрос? Сътрудничеството с НАТО беше толково интензивно, че изпреварваше това с някои страни членки на пакта. Заради Косово това сътрудничество бе прекъснато и от двете страни", казва Ковач. Той подчертава, че няма вечни решения и политиците и народът трябва в бъдеще да преразгледат въпросът за евентуалното членство в НАТО. Ковач смята, че неутралността струва много повече. "С или без НАТО необходими са инвестиции и по-специално за съвременните бойни системи, които вече три десетилетия не са модернизирани.
Ако влезем в НАТО ще трябва с извънбюджетни средства да решим този проблем, както това направиха някои съседни страни. Някои от тях трябваше да модернизират авиацията си с извънбюджетни средства - взеха кредити за военноморските си сили и ПВО и ще връщат парите 10-15 годин", казва още Ковач и добавя: "Въпросът е как държавата ще реши този проблем, дали чрез кредити, дали чрез продажбата на недвижимо имущество или със средства от приватизацията. Поради тази причина не може да се очаква Сърбия да изразходва повече средства за членство в НАТО отколкото това е в момента". Според него членството на Сърбия в НАТО ще гарантира на страната благоприятно обкръжение в областта на сигурността. При създаването на системата за сигурност ще участват мощни държави и с това ще бъде подобрена боеспособността на армията ни, казва бригадният генерал. "Нито една организация, включително и НАТО не са гарант за сигурността на една държава. Разбира се, че НАТО и всеки един член на пакта дават друг вид сигурност, но нито една организация не е вечна, всяка организация свързана със сигурността има своето време.
Всяка сериозна организация като НАТО създава механизми да не се стигне до конфронтация. Хипотетично има опасност от конфронтация, но вероятността е малка. Има антагонизъм между отделни членове, но те не ескалират и не се стига до открити сблъсъци, казва още Ковач. Според военният експерт Александър Радич съвсем нормално е Сърбия да стане член на НАТО. Той признава, че за сръбското общество първата асоциация с НАТО са въздушните удари от 1999 година, но според него, това е проблем на политиците как да променят общественото мнение в републиката. Политиците се намират на ръба на бръснарското ножче при емоциите на сръбския народ, но те носят отговорност за бъдещето на страната. Те нямат право да се крият зад разни референдуми, да търсят средни пътища и в същото време да участват в съвместни военни обучения и да не искат да станат член на пакта. "Какво става тогава - с единият крак сме в НАТО, но не напълно, защото общественото мнение е против? Те трябва да поемат своята отговорност и въпреки отрицателните емоции да кажат: Здравият разум ни диктува това, няма друг път! Политическият елит не може да разчита на подкрепата на мнозинството от общественото мнение за НАТО, това е ясно за всички. Ние сме воювали с много държави, които в момента са наши съюзници. Имаме изключително добри отношения с България, с която много често сме воювали", казва още Радич.
Това е заключението на сръбските военни експерти, предаде БГНЕС. "Един прост поглед върху балканската карта води до потресаващи заключения - военно-неутралната Сърбия е заобиколена от страни, които са членове на НАТО или са на крачка от Северноотлантическия пакт. Колко това е страшно разбрахме всички през 1999 г., когато самолетите на НАТО ни бомбардираха от всички страни", се казва в обширен анализ публикуван в сръбската преса.
"Днес регионалната структура на въоръжените сили е драматично променена - България доминира във военно отношение. А в размирния Балкан Сърбия само с Румъния не е воювала", се казва в анализа. "Дали сме в НАТО или не, няма съществено значение за отношенията със съседите. Неуатралността не означава враждебно отношения към съседите. Напротив, това означава, че няма да има съюзи с някоя регионална или световна сила срещу тях. В областта на сигурността Сърбия желае да сътрудничи с всички държави, включително и с НАТО, в рамките на програмата Партньорство за мир", казва бригадният генерал професор доктор Митар Ковач, който ръководи Дирекцията за стратегическо планиране в политическия отдел на Министерството на отбраната.
Според Ковач Сърбия може да запази неутралитета си в обкръжението на страни членки на НАТО по подобие на Австрия. "В обществото се поставя несъществуващата дилема дали Сърбия желае или не членство в НАТО. Ако нямаше провъзгласяване на независимостта на Косово дали щяхме да поставяме този въпрос? Сътрудничеството с НАТО беше толково интензивно, че изпреварваше това с някои страни членки на пакта. Заради Косово това сътрудничество бе прекъснато и от двете страни", казва Ковач. Той подчертава, че няма вечни решения и политиците и народът трябва в бъдеще да преразгледат въпросът за евентуалното членство в НАТО. Ковач смята, че неутралността струва много повече. "С или без НАТО необходими са инвестиции и по-специално за съвременните бойни системи, които вече три десетилетия не са модернизирани.
Ако влезем в НАТО ще трябва с извънбюджетни средства да решим този проблем, както това направиха някои съседни страни. Някои от тях трябваше да модернизират авиацията си с извънбюджетни средства - взеха кредити за военноморските си сили и ПВО и ще връщат парите 10-15 годин", казва още Ковач и добавя: "Въпросът е как държавата ще реши този проблем, дали чрез кредити, дали чрез продажбата на недвижимо имущество или със средства от приватизацията. Поради тази причина не може да се очаква Сърбия да изразходва повече средства за членство в НАТО отколкото това е в момента". Според него членството на Сърбия в НАТО ще гарантира на страната благоприятно обкръжение в областта на сигурността. При създаването на системата за сигурност ще участват мощни държави и с това ще бъде подобрена боеспособността на армията ни, казва бригадният генерал. "Нито една организация, включително и НАТО не са гарант за сигурността на една държава. Разбира се, че НАТО и всеки един член на пакта дават друг вид сигурност, но нито една организация не е вечна, всяка организация свързана със сигурността има своето време.
Всяка сериозна организация като НАТО създава механизми да не се стигне до конфронтация. Хипотетично има опасност от конфронтация, но вероятността е малка. Има антагонизъм между отделни членове, но те не ескалират и не се стига до открити сблъсъци, казва още Ковач. Според военният експерт Александър Радич съвсем нормално е Сърбия да стане член на НАТО. Той признава, че за сръбското общество първата асоциация с НАТО са въздушните удари от 1999 година, но според него, това е проблем на политиците как да променят общественото мнение в републиката. Политиците се намират на ръба на бръснарското ножче при емоциите на сръбския народ, но те носят отговорност за бъдещето на страната. Те нямат право да се крият зад разни референдуми, да търсят средни пътища и в същото време да участват в съвместни военни обучения и да не искат да станат член на пакта. "Какво става тогава - с единият крак сме в НАТО, но не напълно, защото общественото мнение е против? Те трябва да поемат своята отговорност и въпреки отрицателните емоции да кажат: Здравият разум ни диктува това, няма друг път! Политическият елит не може да разчита на подкрепата на мнозинството от общественото мнение за НАТО, това е ясно за всички. Ние сме воювали с много държави, които в момента са наши съюзници. Имаме изключително добри отношения с България, с която много често сме воювали", казва още Радич.
Източник: dir.bg
