Не, не е София - имало и по-зле.
В норвежкия град Берген триста дни в годината вали. По улиците на града се мъкнат мрачни, подгизнали хора с нещастни лица и куци съдби. Те мечтаят за топло място до камината и за сухо бельо... И не е чудно, че именно в норвежкия град Берген е отбелязан най-високият процент самоубийства на глава от населението, понеже главите на населението в град Берген отдавна и безнадеждно са се вкиснали.
„Искаш ли такъв равен загар като моя?" – хвали се на гражданите бронзова красавица от рекламния билборд и те се топят от мъка в главната градска локва.
„В Париж и във Виена е слънчево!" – издевателства над тях ежедневно прогнозата за времето и те се застрелват с подутите си от влага револвери.
„И най-важното – е сухо!" – надсмива им се телевизионна реклама и те се хвърлят през прозореца. Право в бушуващата отдолу река.
През своята история град Берген много пъти е преживявал мощни наводнения в резултат на непрекъснатите дъждове. Водата многократно е отнасяла града, но жителите му упорито го построявали наново. Обаче през април, 1916-та на гражданите най-после им провървяло – дъждът спрял за цели две седмици. Такъв празник градът отдавна не бил виждал: народни гуляи, сергии, костюмирани представления, фойерверки, салюти! В края на втората седмица в града избухнал страшен пожар и Берген изгорял до основи.
Оттогава, въпреки сухия закон, населението на града упорито не изсъхва. И всеки от тях тайно лелее своята кристална мечта – поне веднъж в живота си да избяга в курортния град Лондон и да се опече до хрускава коричка на брега на знойната река Темза.
Впрочем, ако все пак решите да посетите Берген, уверявам ви, няма да съжалявате! Само тук можете да се насладите на изгледа на старите градски стени, изящно увити в преплетени едни в други водорасли от най-редките видове; да опитате уникалната градска кухня – сушени плодове в собствен сос, силно изгнили ябълки, както и всичко, което приливът изхвърли; и, разбира се, да вдъхнете знаменития солен бергенски въздух, пълен с морски животинки.
А ако няма къде да отседнете, мога да ви репоръчам забележителния хотел „При загиналия водолаз" – завивките там винаги са чисти и нежно благоухаят на свежа плесен, а работниците от персонала са вежливи, гостоприемни и практически нямат склонност към самоубийства. Само, за бога, не говорете с тях за времето. Нали в норвежкия град Берген триста дни в годината вали... И само в редките часове, когато облаците най-после се разтворят, през тесния просвет в тежкото, подпухнало небе на главите на невярващите на своето щастие граждани като райска благодат се изсипва град.
Превод: Ники Русиновски
В норвежкия град Берген триста дни в годината вали. По улиците на града се мъкнат мрачни, подгизнали хора с нещастни лица и куци съдби. Те мечтаят за топло място до камината и за сухо бельо... И не е чудно, че именно в норвежкия град Берген е отбелязан най-високият процент самоубийства на глава от населението, понеже главите на населението в град Берген отдавна и безнадеждно са се вкиснали.
„Искаш ли такъв равен загар като моя?" – хвали се на гражданите бронзова красавица от рекламния билборд и те се топят от мъка в главната градска локва.
„В Париж и във Виена е слънчево!" – издевателства над тях ежедневно прогнозата за времето и те се застрелват с подутите си от влага револвери.
„И най-важното – е сухо!" – надсмива им се телевизионна реклама и те се хвърлят през прозореца. Право в бушуващата отдолу река.
През своята история град Берген много пъти е преживявал мощни наводнения в резултат на непрекъснатите дъждове. Водата многократно е отнасяла града, но жителите му упорито го построявали наново. Обаче през април, 1916-та на гражданите най-после им провървяло – дъждът спрял за цели две седмици. Такъв празник градът отдавна не бил виждал: народни гуляи, сергии, костюмирани представления, фойерверки, салюти! В края на втората седмица в града избухнал страшен пожар и Берген изгорял до основи.
Оттогава, въпреки сухия закон, населението на града упорито не изсъхва. И всеки от тях тайно лелее своята кристална мечта – поне веднъж в живота си да избяга в курортния град Лондон и да се опече до хрускава коричка на брега на знойната река Темза.
Впрочем, ако все пак решите да посетите Берген, уверявам ви, няма да съжалявате! Само тук можете да се насладите на изгледа на старите градски стени, изящно увити в преплетени едни в други водорасли от най-редките видове; да опитате уникалната градска кухня – сушени плодове в собствен сос, силно изгнили ябълки, както и всичко, което приливът изхвърли; и, разбира се, да вдъхнете знаменития солен бергенски въздух, пълен с морски животинки.
А ако няма къде да отседнете, мога да ви репоръчам забележителния хотел „При загиналия водолаз" – завивките там винаги са чисти и нежно благоухаят на свежа плесен, а работниците от персонала са вежливи, гостоприемни и практически нямат склонност към самоубийства. Само, за бога, не говорете с тях за времето. Нали в норвежкия град Берген триста дни в годината вали... И само в редките часове, когато облаците най-после се разтворят, през тесния просвет в тежкото, подпухнало небе на главите на невярващите на своето щастие граждани като райска благодат се изсипва град.
Превод: Ники Русиновски
Източник: lifestyle.bg
