Експеримент, проучващ произхода на живота, даде резултат 50 години по-късно. През 1953 година Стенли Милър и Харолд Урей - дипломирал се в Чикагския университет, провели следният експеримент. Поставили в стъклена колба амоняк, метан и водород (газове, за които се смятало, че са били в основата на ранната земна атмосфера), прибавили вода, а след това и електрически искри, за да симулират ефект на мълния. Седмица по-късно се установило, че аминокиселините, които изграждат протеините, се генерират от прости молекули.

Опитът на Милър-Урей, който влиза в гимназиалните учебници, дава надежда на учените, че могат да разкрият произхода на живота чрез обикновен химичен експеримент. След време обаче вълнението преминало, тъй като аминокиселините така и не се превърнали в по-сложни протеини. В момента учените са на мнение, че съставът на ранната земна атмосфера може би е бил по-различен, от този който е използвал д-р Милър за експеримента си. А откритието на Милър-Урей вече не може да се смята за доказателство как възникнал на живота.

След смъртта на д-р Милър през 2007 година, неговият докторант д-р Джефри Бада открива кутии, съдържащи флакони със стотици изсушени остатъци от проведените експерименти през 1953-54 година.

След като проверил данните в компютъра на д-р Милър, Бада открива, че Милър е направил два варианта на знаменития си опит. Единия път той е използвал различни еллектрически искри, а втория път е впърскал пара върху искрите.

Това привлякло вниманието на д-р Бада, тъй като използването на пара, доближава опита до условия, които могат да се създадат в лагуни около вулкани при прилив.

Тази пролет Адам Джонсън - дипломант от университета в Индиана, посещава лабораторията на д-р Бада и се възползва от възможността да работи със старите проби, въпреки че те не изглеждали много добре. "Те са просто кафяви остатъци на дъното на колбите", казва Джонсън.

В доклада си от 1953 година д-р Милър съобщава, че е открил пет аминокиселини, създадени чрез оригиналната апаратура. Със съвременните технологии Джонсън открива малки количества от още девет аминокиселини в запазените проби. В апартарата, който е инжектирал пара, учените откриват 22 аминокиселини, включително 10, които изобщо не са били регистрирани от Милър-Урей.

"Това ни отваря очите", споделя Бада. "Какво ли още ще открием в този експеримент?"

Въпреки че учените вече не смятат, че ранната земна атмосфера е съдържала газовете, които д-р Милър е използвал в експеримента си, те са на мнение, че газовете, образувани при вулканични изригвания са близки до тези, съществували при зараждането на живота. Предполагат, че електрическата искра въздействаща върху водната молекула под пара, може да доведе до различни химични реакции.

През изминалите десетилетия експериментът на Милър-Урей престава да е меродавен за схващането на заражането на живота. Откриването на аминокиселини в метеорит, доведе до предположения, че градивните елементи на живота са дошли от Космоса. Това прекрати търсенето на химическите процеси, които биха придизвикали зараждането на живота. А според някои учени, дъното на океана е родното място на първите живи организми.

Д-р Бада обаче заявява, че броят на аминокиселините, които могат да паднат от небето все още не е ясен, а водните басейни могат да бъдат места, където концентарцията на аминокиселини е голяма, но без условия за възникване на по-сложни процеси.