Още преди да се разпространи поразителната новина, че Владимир Путин е предложил на Исландия спешен заем от 4 милиарда евро, Русия укрепваше присъствието си в една част от света, в която това на НАТО е непостоянно. Въпреки че американски подводници все още порят северните морета, там рядко са виждани други плавателни съдове на алианса. Това пише сп. "Икономист", цитирано от БТА.
Съединените щати засегнаха чувствата на Исландия, когато изтеглиха силите си от военновъздушната база в Кефлавик през 2006 г. Кремъл, в контраст, се разпорежда с купчина от над 500 милиарда долара и, въпреки сриващите се пазари в Москва, е в добра позиция да помогне на една страна, изправена пред банкрута.
Исландският премиер Гейр Хорде заяви, че, с изключение на известна помощ от скандинавските държави, е получил слаб отговор на призивите си за помощ към западните страни.
Това поставя в светлината на прожекторите безпокойствата на други места, особено в Норвегия, където изтребители излитат средно по веднъж на седмица, за да прехванат руски военни самолети, появаващи се близо до страната. Изпращаните от Кремъл самолети и кораби не нарушават буквално международното право. Но те извършват, по израза на един високопоставен представител, "нарушения на етикета". Например военноморски маневри посред норвежките платформи за добив на петрол и газ в Северно море, включително агресивни полети на самолети, принудили всички летящи над морето хеликоптери да се приземят. Това е било неприятно, скъпо и опасно. Безпокойства предизвикала и имитация на бомбардировка срещу центъра на норвежкото Северно командване в Бодо, както и най-малко три други запазени досега в тайна инцидента.
Руските самолети и кораби може и да са стари, но обучението и поддръжката са се подобрили и някои от оръжията, които те носят, стават все по-модерни, като нова крилата ракета с голям обсег. Някои смятат, че руските подводници в северните морета провеждат експерименти с "Шквал" - свръхбързо торпедо, което кара западните военноморски сили да треперят.
Правната неяснота разширява възможностите на Русия да маневрира. Претенции за "сивата зона" отвъд северното крайбрежие на Норвегия имат и двете страни. Друг спор е за остров Шпицберген, върху който Русия има права за добив на въглища от 1920 г. Норвегия твърди, че континенталният шелф около Шпицберген е под нейна юрисдикция. Други, най-вече Русия, не са съгласни. Русия търси там полезни изкопаеми под морското дъно. Норвегия възразява срещу това и срещу понякога арогантното поведение на руските риболовни кораби; възможно е освен това електронното им оборудване да е необичайно.
Норвегия е единствената стара европейска членка на НАТО, която граничи с Русия. Нейните военни стратези са разочаровани от безразличния отговор, който дават нейните съюзници на руските провокации, например когато нарушил правилата руски траулер задържа за кратко норвежки риболовни инспектори през 2005 г. Залогът не е просто рибата, петролът, природният газ и останалите полезни изкопаеми: топящият се лед означава, че Арктика, която някога до голяма степен бе "глуха улица", може да се превърне в стратегически път за Източна Азия.
Съединените щати засегнаха чувствата на Исландия, когато изтеглиха силите си от военновъздушната база в Кефлавик през 2006 г. Кремъл, в контраст, се разпорежда с купчина от над 500 милиарда долара и, въпреки сриващите се пазари в Москва, е в добра позиция да помогне на една страна, изправена пред банкрута.
Исландският премиер Гейр Хорде заяви, че, с изключение на известна помощ от скандинавските държави, е получил слаб отговор на призивите си за помощ към западните страни.
Това поставя в светлината на прожекторите безпокойствата на други места, особено в Норвегия, където изтребители излитат средно по веднъж на седмица, за да прехванат руски военни самолети, появаващи се близо до страната. Изпращаните от Кремъл самолети и кораби не нарушават буквално международното право. Но те извършват, по израза на един високопоставен представител, "нарушения на етикета". Например военноморски маневри посред норвежките платформи за добив на петрол и газ в Северно море, включително агресивни полети на самолети, принудили всички летящи над морето хеликоптери да се приземят. Това е било неприятно, скъпо и опасно. Безпокойства предизвикала и имитация на бомбардировка срещу центъра на норвежкото Северно командване в Бодо, както и най-малко три други запазени досега в тайна инцидента.
Руските самолети и кораби може и да са стари, но обучението и поддръжката са се подобрили и някои от оръжията, които те носят, стават все по-модерни, като нова крилата ракета с голям обсег. Някои смятат, че руските подводници в северните морета провеждат експерименти с "Шквал" - свръхбързо торпедо, което кара западните военноморски сили да треперят.
Правната неяснота разширява възможностите на Русия да маневрира. Претенции за "сивата зона" отвъд северното крайбрежие на Норвегия имат и двете страни. Друг спор е за остров Шпицберген, върху който Русия има права за добив на въглища от 1920 г. Норвегия твърди, че континенталният шелф около Шпицберген е под нейна юрисдикция. Други, най-вече Русия, не са съгласни. Русия търси там полезни изкопаеми под морското дъно. Норвегия възразява срещу това и срещу понякога арогантното поведение на руските риболовни кораби; възможно е освен това електронното им оборудване да е необичайно.
Норвегия е единствената стара европейска членка на НАТО, която граничи с Русия. Нейните военни стратези са разочаровани от безразличния отговор, който дават нейните съюзници на руските провокации, например когато нарушил правилата руски траулер задържа за кратко норвежки риболовни инспектори през 2005 г. Залогът не е просто рибата, петролът, природният газ и останалите полезни изкопаеми: топящият се лед означава, че Арктика, която някога до голяма степен бе "глуха улица", може да се превърне в стратегически път за Източна Азия.
