Тодор кръшков
Съдбата на тракийските изселници по своя трагизъм е съпоставима с клането в Батак, пише в книгата си "Разорението на тракийските българи" проф. Любомир Милетич. Днешното поклонение пред пантеона на героите и в памет на хилядите жертви на турския башибозук в Маджарово е повод за пореден път да прочетем трагичните страници от българската история.
ГЕНОЦИДЪТ
Трагедията на българите в Източна Тракия започва през 1913 г. Балканската война завършва с т. нар. Лондонски мирен договор, който определя границите между България и Турция по линията Мидия-Енос, т.е. почти цялата Източна Тракия, с изключение на една малка област около Цариград, е в границите на България.
Но само 16 дни след подписването на договора България започва война със своите съюзници. На 28 юни Турция преценява, че може да наруши договора, тъй като вижда, че България води война на западната си граница.
Дава заповед на своите войски и те започват да настъпват без да водят сражения с никого, тъй като там няма дори една българска рота. И главното им занимание е да избиват българското население.
Това е истински геноцид, който осъществяват турците. И ако не е избито цялото българско население, то е защото турските войски настъпват много бавно и неуверено.
Те дори не могат и да си помислят, че българите не са оставили поне една дивизия там. И тъй като е още жив споменът за пораженията, нанесени им от българската армия предишната година, те настъпват бавно, избивайки всяко българско село, където влязат.
Има големи трагедии, като трагедията на Булгаркьой, където хората са събрани накуп - 843-ма души, избити с картечници, други са заклани.
В книгата на проф. Любомир Милетич подробно са описани зверствата по селата. Трагедията за българите е равна на Баташкото клане. За разлика от арменците, ние няма нужда да ходим в Европейския парламент, да правим лобита и да осъждаме турския геноцид над сънародниците ни.
Защото Турция практически го е признала с това, че е подписала Ангорския договор. Щом ще плащаш пари, и то колосални пари, значи признаваш, че е имало нещо лошо, казва в едно свое интервю проф. Божидар Димитров.
100 ГОДИНИ ПО-КЪСНО - ИМОТИТЕ НА ТРАКИЙЦИ ОЩЕ НЕ СА ПЛАТЕНИ. ТУРЦИЯ СИ ПРАВИ ОГЛУШКИ
Имотите на тракийските българи са заграбени от Турция през 1913 г. Въпросът с обезщетяването на бежанците е уреден от Ангорският договор през 1925 г. Споразумението предвижда изплащането от турска страна на 5 млрд. долара за имотите и още 5 млрд. за нанесените щети. Оттогава досега турската страна не платила и един цент на близо 800 000 бежанци.
Досегашните опити на българската държава да договори изплащането на обезщетенията са пълен провал. Турция разбираемо си трае – става дума за 10 милиарда долара, която тя с подписа си е декларирала, че ще изплати, плюс лихвите. Това израз на безсилие на българската държава ли означава, или нещо друго? Човек неволно се сеща за мрачната фигура на Ахмед Доган и неговото ДПС, което все повече се превръща в проклятието на България.
През 2002 година председателят на тракийските дружества Костадин Карамитрев дойде много ядосан в Хасково и разказа пред журналисти следната история.
През 1998 г. след среща на представители на тракийци с тогавашния премиер Иван Костов се предприемат стъпки за решаването на проблема с обезщетенията на тракийските бежанци. Двете страни се споразумяват да представят свои проектодоговори. В края на 1999 г. Турция връчва на българското правителство своя проект, в който се третират предимно проблемите на турските изселници. Нашата администрация, естествено се задвижва по-мудно и едва през март 2000 г. външното министерство внася българския проект в правната дирекция на министерския съвет. Той е съгласуван с всички министерства, които имат отношение към въпроса, както и с представители на тракийските дружества.
Проектът за спогодба е добър, балансиран, реалистичен документ, твърди Костадин Карамитрев. Той защитава интересите на България и на болшинството българи-бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.
Останахме потресени, обяви вбесеният Карамитрев, когато през април 2002 г. научихме, че Дирекция "Правна" не е изпратила проектоспогодбата в министерския съвет за одобряване като основа за започване на преговорите с турската страна. Повече от две години чиновници разнасят папката по коридорите, накрая я оставят да събира прах в нечие чекмедже, възмутиха се тракийци.
На 13 май представители на тракийските дружества се срещат с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски, на която настояват проектоспогодбата спешно да бъде придвижена. В характерния се увъртащ стил той ни препрати към министъра на държавната администрация Димитър Калчев, разказа Карамитрев.
ОКАЗВА СЕ, ЧЕ ДОКУМЕНТЪТ Е ИЗЧЕЗНАЛ ОТ АРХИВИТЕ НА ПРАВНАТА ДИРЕКЦИЯ НА МС.
Наложило се от МВнР отново да изпратят екземпляр от него на дирекцията. За да оправдае своето двегодишно бездействие, правното чиновническо войнство връща на МВнР проектът за допълнително съгласуване.
Какво има за съгласуване, питат гневно тракийци. Документът отдавна е съгласуван, одобрен и чака само нечий бюрократичен подпис, за осигури справедливост на повече от 800 000 българи!
Ако Турция е виновна за това, че вече 83 г. не изпълнява задълженията си по Ангорския договор, то българското правителство е изцяло виновно за забавянето на преговорите.
Тук вече мрачната фигура на Доган придобива още по-застрашителни размери. Защото станалото през 2002 година не може да се обясни с нищо друго, освен с национално предателство, съчетано със зловещи лостове за държане на самата държава в подчинение.
Светлина в тунела дойде едва през тази година. През месец май 2008 година Европейската комисия постави като условие пред Турция за започване на преговори за присъединяване да уреди висящите въпроси със съседите си. Подтекстът на това условие е въпросът с обезщетяването на тракийските бежанци. Последните оценки на общата дължима сума сочи някъде към 18 млрд. долара. Става дума за една огромна сума, която трябва да обезщети около 800 хил. наследници на тракийските бежанци.
От разказаното дотук човек не може да не остане с горчилка в устата. Най-обидното е, че българските управници в продължение на цял век не успяха да разрешат един национален проблем. В държава, в която се коват закони за един определен човек – справка законът "Лучано" например, да подминаваш с лека ръка законните интереси на близо един милион българи е меко казано престъпно. Още по-обидно е, че отново друг ще ни реши проблема – Европейския съюз. Както стана и с осъдените в Либия български медици.
Как да не се ядоса човек? И да не се запита – защо изобщо си избираме управници? Каква полза от тях?
Съдбата на тракийските изселници по своя трагизъм е съпоставима с клането в Батак, пише в книгата си "Разорението на тракийските българи" проф. Любомир Милетич. Днешното поклонение пред пантеона на героите и в памет на хилядите жертви на турския башибозук в Маджарово е повод за пореден път да прочетем трагичните страници от българската история.
ГЕНОЦИДЪТ
Трагедията на българите в Източна Тракия започва през 1913 г. Балканската война завършва с т. нар. Лондонски мирен договор, който определя границите между България и Турция по линията Мидия-Енос, т.е. почти цялата Източна Тракия, с изключение на една малка област около Цариград, е в границите на България.
Но само 16 дни след подписването на договора България започва война със своите съюзници. На 28 юни Турция преценява, че може да наруши договора, тъй като вижда, че България води война на западната си граница.
Дава заповед на своите войски и те започват да настъпват без да водят сражения с никого, тъй като там няма дори една българска рота. И главното им занимание е да избиват българското население.
Това е истински геноцид, който осъществяват турците. И ако не е избито цялото българско население, то е защото турските войски настъпват много бавно и неуверено.
Те дори не могат и да си помислят, че българите не са оставили поне една дивизия там. И тъй като е още жив споменът за пораженията, нанесени им от българската армия предишната година, те настъпват бавно, избивайки всяко българско село, където влязат.
Има големи трагедии, като трагедията на Булгаркьой, където хората са събрани накуп - 843-ма души, избити с картечници, други са заклани.
В книгата на проф. Любомир Милетич подробно са описани зверствата по селата. Трагедията за българите е равна на Баташкото клане. За разлика от арменците, ние няма нужда да ходим в Европейския парламент, да правим лобита и да осъждаме турския геноцид над сънародниците ни.
Защото Турция практически го е признала с това, че е подписала Ангорския договор. Щом ще плащаш пари, и то колосални пари, значи признаваш, че е имало нещо лошо, казва в едно свое интервю проф. Божидар Димитров.
100 ГОДИНИ ПО-КЪСНО - ИМОТИТЕ НА ТРАКИЙЦИ ОЩЕ НЕ СА ПЛАТЕНИ. ТУРЦИЯ СИ ПРАВИ ОГЛУШКИ
Имотите на тракийските българи са заграбени от Турция през 1913 г. Въпросът с обезщетяването на бежанците е уреден от Ангорският договор през 1925 г. Споразумението предвижда изплащането от турска страна на 5 млрд. долара за имотите и още 5 млрд. за нанесените щети. Оттогава досега турската страна не платила и един цент на близо 800 000 бежанци.
Досегашните опити на българската държава да договори изплащането на обезщетенията са пълен провал. Турция разбираемо си трае – става дума за 10 милиарда долара, която тя с подписа си е декларирала, че ще изплати, плюс лихвите. Това израз на безсилие на българската държава ли означава, или нещо друго? Човек неволно се сеща за мрачната фигура на Ахмед Доган и неговото ДПС, което все повече се превръща в проклятието на България.
През 2002 година председателят на тракийските дружества Костадин Карамитрев дойде много ядосан в Хасково и разказа пред журналисти следната история.
През 1998 г. след среща на представители на тракийци с тогавашния премиер Иван Костов се предприемат стъпки за решаването на проблема с обезщетенията на тракийските бежанци. Двете страни се споразумяват да представят свои проектодоговори. В края на 1999 г. Турция връчва на българското правителство своя проект, в който се третират предимно проблемите на турските изселници. Нашата администрация, естествено се задвижва по-мудно и едва през март 2000 г. външното министерство внася българския проект в правната дирекция на министерския съвет. Той е съгласуван с всички министерства, които имат отношение към въпроса, както и с представители на тракийските дружества.
Проектът за спогодба е добър, балансиран, реалистичен документ, твърди Костадин Карамитрев. Той защитава интересите на България и на болшинството българи-бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.
Останахме потресени, обяви вбесеният Карамитрев, когато през април 2002 г. научихме, че Дирекция "Правна" не е изпратила проектоспогодбата в министерския съвет за одобряване като основа за започване на преговорите с турската страна. Повече от две години чиновници разнасят папката по коридорите, накрая я оставят да събира прах в нечие чекмедже, възмутиха се тракийци.
На 13 май представители на тракийските дружества се срещат с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски, на която настояват проектоспогодбата спешно да бъде придвижена. В характерния се увъртащ стил той ни препрати към министъра на държавната администрация Димитър Калчев, разказа Карамитрев.
ОКАЗВА СЕ, ЧЕ ДОКУМЕНТЪТ Е ИЗЧЕЗНАЛ ОТ АРХИВИТЕ НА ПРАВНАТА ДИРЕКЦИЯ НА МС.
Наложило се от МВнР отново да изпратят екземпляр от него на дирекцията. За да оправдае своето двегодишно бездействие, правното чиновническо войнство връща на МВнР проектът за допълнително съгласуване.
Какво има за съгласуване, питат гневно тракийци. Документът отдавна е съгласуван, одобрен и чака само нечий бюрократичен подпис, за осигури справедливост на повече от 800 000 българи!
Ако Турция е виновна за това, че вече 83 г. не изпълнява задълженията си по Ангорския договор, то българското правителство е изцяло виновно за забавянето на преговорите.
Тук вече мрачната фигура на Доган придобива още по-застрашителни размери. Защото станалото през 2002 година не може да се обясни с нищо друго, освен с национално предателство, съчетано със зловещи лостове за държане на самата държава в подчинение.
Светлина в тунела дойде едва през тази година. През месец май 2008 година Европейската комисия постави като условие пред Турция за започване на преговори за присъединяване да уреди висящите въпроси със съседите си. Подтекстът на това условие е въпросът с обезщетяването на тракийските бежанци. Последните оценки на общата дължима сума сочи някъде към 18 млрд. долара. Става дума за една огромна сума, която трябва да обезщети около 800 хил. наследници на тракийските бежанци.
От разказаното дотук човек не може да не остане с горчилка в устата. Най-обидното е, че българските управници в продължение на цял век не успяха да разрешат един национален проблем. В държава, в която се коват закони за един определен човек – справка законът "Лучано" например, да подминаваш с лека ръка законните интереси на близо един милион българи е меко казано престъпно. Още по-обидно е, че отново друг ще ни реши проблема – Европейския съюз. Както стана и с осъдените в Либия български медици.
Как да не се ядоса човек? И да не се запита – защо изобщо си избираме управници? Каква полза от тях?
