Страх от фалити изкара всичко на тезгяха. Продават се от ваканционни комплекси до молове. Призракът на световната финансова криза кара инвеститорите да приемат и не особено изгодни сделки, твърди Стандарт.
Целта е да си върнат най-бързо вложените пари и да изплатят кредитите, които стават все по-скъпи. Който разполага със свободни средства, ще пазарува евтино, ако кризата се задълбочи, обясняват брокери.
Тенденцията за тотална разпродажба се забеляза първо при имотите по морето и затворените жилищни комплекси, обясни шефът на Национално сдружение "Недвижими имоти" Лъчезар Искров.
Някои молове вече също смениха собствениците си. Последната крупна сделка беше продажбата на "Сити център София". Преди това бяха изтъргувани проектите на "Карфур" в Бургас и столицата, както и първият варненски мол.
Надбягване с кризата
Надбягавне със световната финансова криза започнаха инвеститорите в имоти. Те вадят на тезгяха всички големи търговски и офис проекти. Не се тръби, че се търсят купувачи, но всъщност всички по-сериозни вложения се продават.
Целта е да се върнат най-бързо вложените пари по възможност в брой. Все още не е ясно накъде ще задуха вятърът на родния имотен пазар. Призракът на ипотечната разруха в САЩ и прогнозите за спад на цените през следващите две години обаче карат предприемачите да бързат да се отърват от вложенията си.
Другата причина е, че който има пари в брой, след две години ще пазарува масово на безценица добри проекти, коментират специалистите в бранша. Тенденцията се забеляза първо при големите ваканционни селища и жилищните комплекси от затворен тип, обясни шефът на Национално сдружение "Недвижими имоти" Лъчезар Искров.
През последните няколко месеца подобни проекти масово се обявяват за продан. Инвеститорите са готови да се отърват от целия проект дори и на по-малка сума, отколкото да чакат купувачи за всяко отделно жилище.
"Причината е в желанието на предприемачите да възвърнат вложенията си. Заради финансовата криза те желаят възможно най-бързо да превърнат инвестициите си отново в пари кеш", обясни Искров.
Че е време за продажба на големите проекти, показва и сделката с търговско-развлекателния комплекс "Сити Сентър" в София. Столичният мол бе продаден преди седмица за 101,5 млн. евро на "Heitman European Property Partners III". Продавачът "Екуест Болкан пропъртийз" стана собственик на мола преди две години срещу 94 млн. евро. 7,5 млн. не са особено голяма печалба за проект от подобен ранг, коментират експертите.
Големите проекти у нас ще сменят собствениците си още поне 3-4 пъти обясниха специалисти от бранша. Световната практика е да бъдат препродавани поне 5-6 пъти от инвеститори, преди да бъдат купени от фирма, която да ги управлява. Подобни сделки обаче не се реализират като обикновена продажба на дом. За тях не се разбира нито от обяви във вестниците, нито от офертите на имотните агенции.
"Посредници се обаждат на ВИП клиенти и им предлагат среща. Много често това са адвокатски къщи, за които е известно, че се занимават с подобен тип сделки", обясниха хора от бранша.
При подобни сделки става въпрос за много пари и всички участници в осъществяването им подписват много строги договори за конфиденциалност. Много често при подписването на документите те дори нямат представа за кой конкретен проект става въпорс. Често дори градът, в който се намира обектът, остава неизвестен.
Целта е да си върнат най-бързо вложените пари и да изплатят кредитите, които стават все по-скъпи. Който разполага със свободни средства, ще пазарува евтино, ако кризата се задълбочи, обясняват брокери.
Тенденцията за тотална разпродажба се забеляза първо при имотите по морето и затворените жилищни комплекси, обясни шефът на Национално сдружение "Недвижими имоти" Лъчезар Искров.
Някои молове вече също смениха собствениците си. Последната крупна сделка беше продажбата на "Сити център София". Преди това бяха изтъргувани проектите на "Карфур" в Бургас и столицата, както и първият варненски мол.
Надбягване с кризата
Надбягавне със световната финансова криза започнаха инвеститорите в имоти. Те вадят на тезгяха всички големи търговски и офис проекти. Не се тръби, че се търсят купувачи, но всъщност всички по-сериозни вложения се продават.
Целта е да се върнат най-бързо вложените пари по възможност в брой. Все още не е ясно накъде ще задуха вятърът на родния имотен пазар. Призракът на ипотечната разруха в САЩ и прогнозите за спад на цените през следващите две години обаче карат предприемачите да бързат да се отърват от вложенията си.
Другата причина е, че който има пари в брой, след две години ще пазарува масово на безценица добри проекти, коментират специалистите в бранша. Тенденцията се забеляза първо при големите ваканционни селища и жилищните комплекси от затворен тип, обясни шефът на Национално сдружение "Недвижими имоти" Лъчезар Искров.
През последните няколко месеца подобни проекти масово се обявяват за продан. Инвеститорите са готови да се отърват от целия проект дори и на по-малка сума, отколкото да чакат купувачи за всяко отделно жилище.
"Причината е в желанието на предприемачите да възвърнат вложенията си. Заради финансовата криза те желаят възможно най-бързо да превърнат инвестициите си отново в пари кеш", обясни Искров.
Че е време за продажба на големите проекти, показва и сделката с търговско-развлекателния комплекс "Сити Сентър" в София. Столичният мол бе продаден преди седмица за 101,5 млн. евро на "Heitman European Property Partners III". Продавачът "Екуест Болкан пропъртийз" стана собственик на мола преди две години срещу 94 млн. евро. 7,5 млн. не са особено голяма печалба за проект от подобен ранг, коментират експертите.
Големите проекти у нас ще сменят собствениците си още поне 3-4 пъти обясниха специалисти от бранша. Световната практика е да бъдат препродавани поне 5-6 пъти от инвеститори, преди да бъдат купени от фирма, която да ги управлява. Подобни сделки обаче не се реализират като обикновена продажба на дом. За тях не се разбира нито от обяви във вестниците, нито от офертите на имотните агенции.
"Посредници се обаждат на ВИП клиенти и им предлагат среща. Много често това са адвокатски къщи, за които е известно, че се занимават с подобен тип сделки", обясниха хора от бранша.
При подобни сделки става въпрос за много пари и всички участници в осъществяването им подписват много строги договори за конфиденциалност. Много често при подписването на документите те дори нямат представа за кой конкретен проект става въпорс. Често дори градът, в който се намира обектът, остава неизвестен.
