С класиката "Вино от глухарчета" тръгва най-новата колекция "Рей Бредбъри" на издателство "Бард".
Заедно с "Марсиански хроники" и "451 градуса по Фаренхайт", романът "Вино от глухарчета" е може би най-популярната му книга. За Рей Бредбъри дори критиците казват, че текстовете му не се поддават на жанровите определения, писателят обича да смесва стиловете и да експериментира ту с един, ту с друг жанр. Но това не е всичко – той е писал още за театъра и за киното, негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по "Моби Дик" на режисьора Джон Хюстън.
Номиниран е за наградата "Оскар" и е адаптирал шейсетина свои разкази за телевизионната поредица "Театърът на Рей Бредбъри". Има награда "Еми" за телевизионната си пиеса "Дървото на вси светии".
"Вино от глухарчета" е може би най-лиричният му роман, в който времето тече с една идея по-бавно – колкото човек да може да усети как растат тревите, как узряват ябълките или как летният вятър раздвижва въздуха.
И нещо любопитно – един кратер на Луната носи поетичното име "Кратер на глухарчето", благодарение точно на тази книга.
"Сбогом, Лято" пък е дългоочакваното продължение на "Вино от глухарчета", което Рей Бредбъри пише след близо петдесет години. Тук онова дванайсетгодишно момче на име Дъглас Споулдинг, което можеше да чува как настъпва вечерта и как тревите се поклащат, вече е малко по-голям и има други грижи. Но не е загубил усета си на наблюдава как света бавно се променя.
Добрият превод на "Вино от глухарчета" е на Жени Божилова, а на "Сбогом лято" – на Владимир Зарков.
Заедно с "Марсиански хроники" и "451 градуса по Фаренхайт", романът "Вино от глухарчета" е може би най-популярната му книга. За Рей Бредбъри дори критиците казват, че текстовете му не се поддават на жанровите определения, писателят обича да смесва стиловете и да експериментира ту с един, ту с друг жанр. Но това не е всичко – той е писал още за театъра и за киното, негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по "Моби Дик" на режисьора Джон Хюстън.
Номиниран е за наградата "Оскар" и е адаптирал шейсетина свои разкази за телевизионната поредица "Театърът на Рей Бредбъри". Има награда "Еми" за телевизионната си пиеса "Дървото на вси светии".
"Вино от глухарчета" е може би най-лиричният му роман, в който времето тече с една идея по-бавно – колкото човек да може да усети как растат тревите, как узряват ябълките или как летният вятър раздвижва въздуха.
И нещо любопитно – един кратер на Луната носи поетичното име "Кратер на глухарчето", благодарение точно на тази книга.
"Сбогом, Лято" пък е дългоочакваното продължение на "Вино от глухарчета", което Рей Бредбъри пише след близо петдесет години. Тук онова дванайсетгодишно момче на име Дъглас Споулдинг, което можеше да чува как настъпва вечерта и как тревите се поклащат, вече е малко по-голям и има други грижи. Но не е загубил усета си на наблюдава как света бавно се променя.
Добрият превод на "Вино от глухарчета" е на Жени Божилова, а на "Сбогом лято" – на Владимир Зарков.