Непалските монаси са в процес на усилено търсене на поредното момиченце, бъдеща богиня, на възраст 3-5 години. Според древната традиция избраницата ще стане новата Кумари, или живата богиня на Непал. Астролозите вече проучват хороскопите на евентуалните кандидатки, за да се подготвят за избора, който трябва да бъде осъществен най-късно до октомври. Тогава 11-годишната Саджани Шакия, която сега въплъщава силата на Кали, ще се превърне отново в обикновено момиче.
Правилата за избиране на този символ на женското начало са същите, както и преди години. Според свещените писания момичето трябва да има идеални очи, зъби и коса, кожата й да няма нито един недостатък. Момичето трябва да е от кастата на златарите невари, изповядващи будизма. Според древния обичай подборът се прави от петима високопоставени будистки свещеници според 32 критерия за перфектност, които са строго определени в светите писания. Един от най-важните критерии е хороскопът на избраницата да е в хармония с хороскопа на краля на Непал. Този критерий обаче най-вероятно ще отпадне, тъй като Непал вече не е монархия...
Жените в различните страни са много различни. Но има и държави, в които представителките на нежния пол не са един тип. Такова е Кралство Непал - малко, изгубено в планините, а народностите в него стигат и за най-голямата държава. Същото се отнася и до статуса на жената - от домашна прислужница до жива богиня. Раждането на момиче в Непал никога не е смятано за особено радостно събитие. Въпреки че на практика домакинството в тази държава се крепи само на крехките женски рамене.
Жените се събуждат още преди изгрев-слънце и бързат към източника на вода. Водопровод има само в богатите къщи, на останалите, дори в града, им се налага да си носят сами скъпоценната течност. Като това се повтаря всеки ден - в Непал с вчерашна вода не готвят, тя се използва само за миене. Непалките
се хранят след мъжете и децата
които са изпратени на работа или училище. След закуската домакините веднага се хващат за работа. За жените на село работата се заключава освен в обичайните домакински задължения и в наглеждане на добитъка и цепенето на дърва. Това е сложна задача, тъй като горите са доста далеч от населените места. Заради горещия климат храната бързо се разваля, а хладилниците са лукс. Затова непалките готвят и сутрин, и вечер.
Едва когато в кралството настъпи обичайната суша и се понесе грозният призрак на гладната смърт, мъжете започват да се кланят на жените. Защото само те са способни да омилостивят боговете. Всички жени от селото се събират и излизат в оризовите поля, голи. Тогава трогнатото небе започва да плаче...
Самотната богиня
Древна непалска легенда гласи - в стари времена местните жени са имали наистина божествен статус. Кралете са общували с богинята Таледжу и дори са играли с нея на кости, тя пък им давала мъдри съвети. Но последният раджа в династията дръзнал да затаи към богинята страст. Оскърбената Таледжу завинаги напуска двореца, предупреждавайки, че отсега нататък ще се явява само в образа на малко момиченце на име Кумари.
Търсенето на подходящото дете е поверено на комисия. Преди всичко тя трябва да се убеди, че за целия си живот избраното дете не е загубило и едничка капка кръв. Освен това бъдещата богиня се подлага на изпитание за безстрашие. Детето трябва да прекара една нощ само в храма, заобиколено от змии и статуи на демони, и дори и най-малката проява на страх води до отпадане от списъка. Накрая момичето трябва да разпознае сред купчина дрехи облеклото на предшестващата Кумари. След това избраницата се преселва от дома си близо до стария кралски дворец, където се намира под опеката на гледачка и индуистки свещеник.
Новата Кумари, нагиздена в специално приготвени за нея одежди, става обект на различни церемонии и бива настанена на трон в червени драперии и злато, след което отнесена в нейния дворец. На главата й е поставена корона, а очите й са изрисувани с черен въглен - за да се придаде повече дълбочина на погледа. Момиченцето заживява накичено с украси и бижута, облечено в сари и увито в приказни червени воали. Обслужват го слуги, които задоволяват всичките му желания, както и специални учители. То може да излиза от двореца само на големи религиозни празници. Детето живее в храма до появата на първата менструация или до падането на първия зъб. От този момент нататък богинята се превръща отново в обикновено момиче, а традицията се продължава от друга избраница.
Правилата за избиране на този символ на женското начало са същите, както и преди години. Според свещените писания момичето трябва да има идеални очи, зъби и коса, кожата й да няма нито един недостатък. Момичето трябва да е от кастата на златарите невари, изповядващи будизма. Според древния обичай подборът се прави от петима високопоставени будистки свещеници според 32 критерия за перфектност, които са строго определени в светите писания. Един от най-важните критерии е хороскопът на избраницата да е в хармония с хороскопа на краля на Непал. Този критерий обаче най-вероятно ще отпадне, тъй като Непал вече не е монархия...
Жените в различните страни са много различни. Но има и държави, в които представителките на нежния пол не са един тип. Такова е Кралство Непал - малко, изгубено в планините, а народностите в него стигат и за най-голямата държава. Същото се отнася и до статуса на жената - от домашна прислужница до жива богиня. Раждането на момиче в Непал никога не е смятано за особено радостно събитие. Въпреки че на практика домакинството в тази държава се крепи само на крехките женски рамене.
Жените се събуждат още преди изгрев-слънце и бързат към източника на вода. Водопровод има само в богатите къщи, на останалите, дори в града, им се налага да си носят сами скъпоценната течност. Като това се повтаря всеки ден - в Непал с вчерашна вода не готвят, тя се използва само за миене. Непалките
се хранят след мъжете и децата
които са изпратени на работа или училище. След закуската домакините веднага се хващат за работа. За жените на село работата се заключава освен в обичайните домакински задължения и в наглеждане на добитъка и цепенето на дърва. Това е сложна задача, тъй като горите са доста далеч от населените места. Заради горещия климат храната бързо се разваля, а хладилниците са лукс. Затова непалките готвят и сутрин, и вечер.
Едва когато в кралството настъпи обичайната суша и се понесе грозният призрак на гладната смърт, мъжете започват да се кланят на жените. Защото само те са способни да омилостивят боговете. Всички жени от селото се събират и излизат в оризовите поля, голи. Тогава трогнатото небе започва да плаче...
Самотната богиня
Древна непалска легенда гласи - в стари времена местните жени са имали наистина божествен статус. Кралете са общували с богинята Таледжу и дори са играли с нея на кости, тя пък им давала мъдри съвети. Но последният раджа в династията дръзнал да затаи към богинята страст. Оскърбената Таледжу завинаги напуска двореца, предупреждавайки, че отсега нататък ще се явява само в образа на малко момиченце на име Кумари.
Търсенето на подходящото дете е поверено на комисия. Преди всичко тя трябва да се убеди, че за целия си живот избраното дете не е загубило и едничка капка кръв. Освен това бъдещата богиня се подлага на изпитание за безстрашие. Детето трябва да прекара една нощ само в храма, заобиколено от змии и статуи на демони, и дори и най-малката проява на страх води до отпадане от списъка. Накрая момичето трябва да разпознае сред купчина дрехи облеклото на предшестващата Кумари. След това избраницата се преселва от дома си близо до стария кралски дворец, където се намира под опеката на гледачка и индуистки свещеник.
Новата Кумари, нагиздена в специално приготвени за нея одежди, става обект на различни церемонии и бива настанена на трон в червени драперии и злато, след което отнесена в нейния дворец. На главата й е поставена корона, а очите й са изрисувани с черен въглен - за да се придаде повече дълбочина на погледа. Момиченцето заживява накичено с украси и бижута, облечено в сари и увито в приказни червени воали. Обслужват го слуги, които задоволяват всичките му желания, както и специални учители. То може да излиза от двореца само на големи религиозни празници. Детето живее в храма до появата на първата менструация или до падането на първия зъб. От този момент нататък богинята се превръща отново в обикновено момиче, а традицията се продължава от друга избраница.
Източник: standartnews.com
