На 89-годишна възраст в Москва късно снощи почина изтъкнатият руски писател и правозащитник, лауреатът на Нобелова награда за литература Александър Солженицин, съобщиха осведомителните агенции.
Както съобщи за ИТАР-ТАСС синът на покойния, Степан, Солженицин е починал в дома си, малко преди полунощ московско време, от остра сърдечна недостатъчност. Според неназовани източници на Интерфакс той е починал след прекаран инсулт.
Солженицин нашумя по света с книгата си "Архипелаг Гулаг", в която разказа за живота в съветските трудови лагери. Тя излиза през 1973 г., първо на Запад. Заради дисидентската си дейност и "Архипелаг Гулаг", която в СССР се разпространява нелегално, през 1974 г. е изгонен от СССР, живее дълго време на Запад, главно в САЩ, през 1994 г. се връща в родината си. През последните години той е подготвял издаването на пълно, 30-томно събрание на съчиненията си.
Руският президент Дмитрий Медведев е изразил съболезнования на съпругата и синовете на писателя. През 2007 г. някогашният дисидент и изгнаник бе удостоен за творчеството си с висшата руска правителствена награда - Държавната награда на Руската федерация. Обявявайки наградата, председателят на Руската академия на науките Юрий Осипов нарече Солженицин "автор на творби, без които е немислима историята на 20-и век", припомня ДПА.
Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск. Баща му, поручик артилерист, завърнал се от германския фронт на Първата световна война, загина при злополука по време на лов половин година преди раждането на сина си. Завършва физико-математическия факултет в Ростов на Дон.
Две години учи литература задочно в Москва, припомня ИТАР-ТАСС. Участва във Втората световна война, воюва на различни фронтове, през август 1943 г. е награден с орден "Отечествена война". Воюва до февруари 1945. Стига до чин капитан. Арестуван е за откровените си писма до приятел от младежките си години, в които критикува Сталин. Осъден е на осем години лагер, част от тях прекарва в секретен научен институт, където затворници разработват тайни средства за телефонна връзка. Този период от живота си описва в романа "В първия кръг".
През 1956 г. е освободен, работи като учител на село и в Рязан. Известност му носи разказът му "Един ден от живота на Иван Денисович", публикуван през 1962 г. Излизат още четири негови разказа. Останалите му произведения, включително романът му "Раково отделение" са забранени. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, а през 1970 г. получава Нобеловата награда за литература. Формулировката е - "за нравствената сила, с която продължава исконната традиция на руската литература".
Четири години по-късно е изгонен от СССР. В родината му започват да публикуват творбите му през 1989 г., през 1990 г. му връщат съветското гражданство. Безценен е приносът на Солженицин за културния и обществено-политическия живот на Русия. Името му завинаги е вписано със златни букви в историята на руската и световната литература, в историята на правозащитната дейност, отбелязва ИТАР-ТАСС.
Както съобщи за ИТАР-ТАСС синът на покойния, Степан, Солженицин е починал в дома си, малко преди полунощ московско време, от остра сърдечна недостатъчност. Според неназовани източници на Интерфакс той е починал след прекаран инсулт.
Солженицин нашумя по света с книгата си "Архипелаг Гулаг", в която разказа за живота в съветските трудови лагери. Тя излиза през 1973 г., първо на Запад. Заради дисидентската си дейност и "Архипелаг Гулаг", която в СССР се разпространява нелегално, през 1974 г. е изгонен от СССР, живее дълго време на Запад, главно в САЩ, през 1994 г. се връща в родината си. През последните години той е подготвял издаването на пълно, 30-томно събрание на съчиненията си.
Руският президент Дмитрий Медведев е изразил съболезнования на съпругата и синовете на писателя. През 2007 г. някогашният дисидент и изгнаник бе удостоен за творчеството си с висшата руска правителствена награда - Държавната награда на Руската федерация. Обявявайки наградата, председателят на Руската академия на науките Юрий Осипов нарече Солженицин "автор на творби, без които е немислима историята на 20-и век", припомня ДПА.
Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск. Баща му, поручик артилерист, завърнал се от германския фронт на Първата световна война, загина при злополука по време на лов половин година преди раждането на сина си. Завършва физико-математическия факултет в Ростов на Дон.
Две години учи литература задочно в Москва, припомня ИТАР-ТАСС. Участва във Втората световна война, воюва на различни фронтове, през август 1943 г. е награден с орден "Отечествена война". Воюва до февруари 1945. Стига до чин капитан. Арестуван е за откровените си писма до приятел от младежките си години, в които критикува Сталин. Осъден е на осем години лагер, част от тях прекарва в секретен научен институт, където затворници разработват тайни средства за телефонна връзка. Този период от живота си описва в романа "В първия кръг".
През 1956 г. е освободен, работи като учител на село и в Рязан. Известност му носи разказът му "Един ден от живота на Иван Денисович", публикуван през 1962 г. Излизат още четири негови разказа. Останалите му произведения, включително романът му "Раково отделение" са забранени. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, а през 1970 г. получава Нобеловата награда за литература. Формулировката е - "за нравствената сила, с която продължава исконната традиция на руската литература".
Четири години по-късно е изгонен от СССР. В родината му започват да публикуват творбите му през 1989 г., през 1990 г. му връщат съветското гражданство. Безценен е приносът на Солженицин за културния и обществено-политическия живот на Русия. Името му завинаги е вписано със златни букви в историята на руската и световната литература, в историята на правозащитната дейност, отбелязва ИТАР-ТАСС.
