Не сте ли забелязали, че слънцето от няколко седмици пече едно по-особено...По-кехлибарено...Едно особено такова напича...На ситни мехурчета. Някак си...бирено ми грее...

И все по-често аромат на хмел ми разтваря ноздрите. Така обичам зачервените ми лабилни пръстчета да се плъзгат по студената запотена чаша...

И както се казва в една комерсия : " Никой не казва "ааах...." след едно такова пийване, а се чува едно истинско здраво и мощно ...

Спирам да описвам качествата на бирата, че единственият резултат може да е да изтичате до лафката вместо да прочетете последното ми откритие...

В един такъв ден, под една хубава шарена сянка, над отрупана с студена бира масичка с нашите приятели ставаме свидетели на една сцена която за краткост съм озаглавила "10те неща които мразя у теб" или по-точно: защо аджиба младите двойки като се събират не си правят кефа, ами си чешат езиците и си организират словестни войни и си тровят дните и навлизат във все по-дълбоки и гротескни депресии ?...

-Тука ли шъ сядъми, милоу? Милоуу! МИЛОООУ, БЕЕ! - Троснато тропа с китайски чехлички тя, бърчи нос и се опитва да измъкне любимия си от жестоката хватка на неговите злонамерени приятели, които така грубо са го спрели на улицата за да го поздравят и да му се порадват...

Ох, слава Богу той се обърна към нея с мрачен поглед и кимване, с репликата "Е, ся идвам, ма!" и прекрати скимтенето...

Не казвам, че в това да слухтиш на съседите по маса е много културно, но тия двамата определено общуваха на един много първичен език, който събуди
нашата жажда за зрелища...

-Една бира - каза любимия и, който явно е и отчасти наша сродна душа...

-Милу, тия дни освен да пийш бира и да гледаш мачове, нищо друго ни правиш начиии... Бели очи мадамата, а репликата и бе последвана с многозначително мълчание. - Бе кво я гледаш тая бе милооу, я седни насам! Стига си гледал кой минава!

- Мило, мило, виж тая как си е напрайла косата прилича на някоя каска в главата. Аууу оная видя ли я! А вчера каза, че ще се видим а после отиде с онзи да гледате мачове, да знайш чи мноо ти се сърда! - Ръчка с лакът любимия и в един миг ние се отказваме да подслушваме техния разговор, така или иначе устата и не спираше да се движи, а ние бяхме убедени, че не изпускахме нищо съществено...

Тази "сладурана" буквално наду главата на партньора си а той през няколко "абзаца" от нейните речи се взираше отплеснато в отсрещтното "нищо", почесваше се безизразно или нежно я подканваше "Млъкни, ма!" ... Но устата не спираше да се движи... В един миг вече ни обзе съчувствие... Хората отстрани мярваха погледи възмутени от наперения и фалцет и досадното дуднене... Шепнехме си: "Абе Гошо, що не и звънна оня ден, бе. Ето виж сега какво ти се изсипа на главата... Ми онзи мач, точно тогава ли трябваше да го гледаш? Ти па тия вредни хобита, ей да вземеш да ги изкорениш вече"... Мънкахме си под носа подобни "съвети" към нещастника а той беше засипан с домакинските проблеми на женичката си, която образно демонстрираше как оня ден белила картофи и си порязала 1мм от нокътя.

И изведнъж сякаш свише, мина мацето с таблата, стъпи на криво и "Пляс!". Няколко цветни шарени течности разкрасиха муцунката на наперената бърборана. 1...2...3...секунди мълчание и в миг цялото заведение избухна в сподавен смях. Всички старателно прикривахме лицата си с ръце, но издайническия им червен цвят и задоволството в очите заискряха и на всички ни се въртеше една мисъл в главата: Има Господ!

И понякога той е българин... :)

Ани Капанова