Вчера излязох да си измия балкона. Прекрасен ден, слънцето беше напекло мозайката и беше голямо густо да лична студена вода по нагрятите ми стъпала... В тишината на жегавия следобед изведнъж чух протяжно и пронизително на чист български:
"Кой я бйе!?"
От отсрещния балкон прилично почерпен с леко изкривена безизразна от алкохола физиономия се е надвесил несигурно моя съсед. В радиус от 40 метра около къщата няма никой...Пълна тишина. Нито някой е минавал в близките минути докато личках вода... Явно на човека в това състояние от алкохола или от слънцето му се е причуло, че някой звъни на звънеца. Кършеше пиянски врат, мърмореше и пак, ама вече по-сербез, та го чуха чак в Смолянско:
"КОЙ ЙЕ БЙЕЕЕ!"
Пак нищо....
Мърмореше си пак и чат пат малко псувни...

Абе кой е тоя дето го няма и не се обажда?

"Алоооооооооооууууу!" - Раздра слуха ми за 3-ти път...

Вече не се подхилвах скришом с метлата...

В следващият миг синът на моя съсед съвсем случайно се зададе иззад ъгъла и предусетих мисълта на доволно пийналия: За него това значеше "А! Йе гу тоя дйето я звънял! " Мога да се обзаложа, че коремчето на бати Гошко не позволява чисто по закона на физиката да "претърчи" незабелязано 20-30 метра, да звънне и да изчезне незабелязано и пак да се върне и то без да е задавен и задъхан от хрипове в следствие на високата турболенция която е развил...

"Зако мъ викаш бйе?!" -пита се отгоре А отдолу пак на чист български и с хронична троснатост: "Ъ! Мчи кой тъ вика бйе?!" Оня клати глава от терасата и се ослушва с недоверие...

Ха,как така не си звъннал бе...Нещу ма мятъш май...Пу парзалката..

"Да сляям ли?" - С последна надежда в гласа пита пияният....Явно на тоя много му се искаше някой да го търси на тоя звънец! Сега се замислям, тоя да не се беше напил например защото имаше рожден ден и адски много да е искал някой да му дойде на гости и затова сега така упорито да халюцинира че някой звъни?...

"Мчи за ко си ми да сляяш бйе! Абе май*** аз на тебе пиянде грозно, шсъ кача и щи отвъртъм ****"..... И тук си влязох в кухнята, мушнах кофата в чешмата и силно пуснах струя вода която заглуши частично разразилия се спор... Сещам се с усмивка за това семейство и най-вече жената на съседа - Леля Данчи. Тя има огромно любопитство, почти равняващо се на гръдната и обиколка, която на тия години е по-скоро обиколка на ханша. Тая леля Данчи си сгъва гърдите прилежно на четири и тогава ги обляга на парапета. Гледката отдолу е страшна. Все съм искала да я нарисувам тая лелка... На нея често една от мечтите и е да чува всичко... Ако може да хвърля по един слух в диапазон няколко квартала. Тя има и снаха. Суха като върба и болнава, тя все тича след детето си и е толкова слаба, че изглежда като сянка която се е разтегнала по тротоара... Тази снаха можете сами да се досетите, никак не е кротка и тиха и само крещи след малкото къдраво дете: "Дани ма!Ако идиш в пясъка с тиъ дрехи утри утиваш с УНИЯ гащи на градина!" Не ми се мисли кои са УНИЯ гащи. Щото малкуту Данчи така бържи изтупа пясъка от себе си и се затърча до майка си... Че явно са бая страшни гащи... Приключих с тази тераса...Сега отивам на другата. Откакто на мама рулетната щора се развали изживявам един ад. Тя реши, че положението е безнадеждно, затова я заряза да си виси и обяви, че през вратата вече НИМОИ СА МИНАА! Затова СА МИНАА ПРЕЗ МОЙТА СТАА ! А аз цели 21 години я охранявам ревностно с един нефелен райбер и ... остър слух! Не давам нищо да се рови и пипа. Срещу ровене и пипане докато ме няма пък съм застрахована - държа стаята в такъв безпорядък, че можеш да намериш нещо само ако е с размери метър на метър....хаха А сега не само се минава, ами се рови! И се мрънка: "Защо го пазиш тва нещо, толкова е грозно!" "Не си закачай така тази блуза, че е от разтеглива материя!" "О, мами, това панталонче откакто ти го взех веднъж не си го обула!" Ъъъъъъ.... Искам си свободата! Затова след като измия терасата ще се помъча да ремонтирам щората някак...